Публичните предложения за брак – за или против?

Наскоро по едно телевизионно предаване направиха предложение за брак в национален ефир по време на живо предаване. Еми момичето се съгласи да сключи брак с човека…, но пък смее ли да откаже. Пред толкова много хора, в национален ефир, като всички очакват от нея единствено да каже заветното “да” и всички да се радват на тяхното щастие.

Изключително неприятна ситуация според мен. Това е интимно нещо, което трябва да остане такова. И да, напълно осъзнавам, че това, което казвам в момента е личното ми мнение и има сигурно много жени, които мечтаят за подобен романтичен жест, но подобен тип предложение си е удар под кръста. На първо място жената е поставена в ситуация, в която трябва да даде моментален отговор. Ако мъжът е обмислял възможността през определен период от време, то от жената се иска да изстреля отговора на едно такова предложение за секунди, което е напълно нечестно. Все пак това е голяма стъпка във взаимоотношенията между двама души и не бива да бъде взимано току-така. И това трябва да се случи и от двамата. Не само мъжът да се куми да направи крачката и да падне на колене.

Подобен тип публични предложения за брак се правят от страх. Страх, че жената може да не приеме предложението, или да поиска да си помисли известно време. Което автоматично ще нарани мъжката гордост на този индивид. Когато го направят публично, това не е романтичен жест. Това означава, че жената със сигурност ще каже “да” защото жените сме устроени по този начин – осъзнаваме необходимостта да не нараняваме мъжката гордост. А после? После дали ще стигнем до извода, че трябва наистина да се омъжим за този човек? Дали ще сме готови да направим и това публично? Това зависи от взаимоотношенията и нас самите.

А вие бихте ли искали да ви направят предложение за брак на публично място?

Tags: , , , , , ,

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • Twitter
  • RSS

Отговорността на един родител

Това е много обширна тема и на практика е невъзможно да се даде една точна дефиниция за това, какво означава да поемаш отговорност. Защото всеки има различни разбирания, морални ценности, виждане за света. Но темата е многократно коментирана, обсъждана и разисквана във всякакви компании, по всякакви поводи и разбира се до консенсус трудно се стига. Освен това тя е много обширна и обхваща различни неща от възпитанието и живота на едно дете и начина, по който родителите се опитват да му помогнат и да го възпитат. Ето защо аз ще разгледам само два основни и много обширни казуси от моето разбиране за това да бъдеш отговорен към детето и себе си.

На първо място трябва да отбележа, че хората наистина трябва на първо време да бъдат отговорни към себе си и знаят много добре как се чувстват и какво искат, защото когато родителите на едно дете са нещастни, то следва и то да бъде подложено на определен емоционален дисбаланс.

Първият казус, който бих искала да обсъдя е въпросът с амниоцентезата и резултатите от нея. Всяка жена, която поне веднъж в живота си е мислила да създаде поколение се е замисляла за това, дали да се подложи доброволно на това опасно изследване, с което се установяват генетични заболявания, като синдром на Даун, например. И на практика има много, които все пак се подлагат на това изследване. А да не говорим за жени, които попадат в рисковата група. И тук идва въпросът – ами какво ще направите, ако изследването покаже, че вероятността детето ви да бъде болно от някоя тежка генетична болест? Моето становище е, че бих прекратила бременността. И това май шокира много от хората. На мнението съм, че за да бъдеш отговорен към детето си и себе си, трябва да му осигуриш равен старт в живота. А когато знаеш, че няма да бъде такъв е по-отговорно въобще да не го раждаш. Защото никой не знае какво ще се случи в бъдеще, но със сигурност трябва да можеш да предоставиш равни права на живот и пълноценно съществуване на това дете.

Вторият казус е обвързан с разводите и това дали трябва едни родители да останат заедно, въпреки че не се разбират, само защото са създали дете. За мен това, като причина да останеш с даден човек е безумие. Защото едно дете ще се чувства добре, ако расте в здравословна среда. А това не означава задължително двамата родители да бъдат щастливи един с друг. Това, че те не са успели да намерят диалог заедно, не означава, че не могат да бъдат щастливи с други хора. Това също не означава, че ще спрат да държат на детето си. Но е много по-отговорно към него да вижда родителите си щастливи, дори и с други хора, отколкото непрекъснато да става свидетел на спорове, кавги и обтегнати отношения.

Това е моето становище за това как трябва да се поема отговорност към детето. А тя се диктува от това да му осигуриш здравословна и спокойна среда, в която да израсте. Независимо какви препятствия се случват през годините.

Tags: , , , , , , ,

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • Twitter
  • RSS

Моето спасение в ЕОС Матрикс

Има една стара българска поговорка: „Вместо да ти избодат очите, ти изписаха веждите“. Та и моята ситуация е доста сходна на тази, а работата си в ЕОС Матрикс започнах след сериозно притеснение, пред което ме изправи бившият ми работодател.

Работех в една малка фирма, когато разбрах, че съм бременна. Продължих да си работя почти до последно, след което излязох в майчинство. Реших да се възползвам от двегодишното майчинство, което ми се полага, а след изтичането на първите 9 месеца, работодателят ми периодично се включваше с покана да се върна по-рано на работа. Упорито отказвах това да се случи, тъй като вярвам, че е важен майчиният допир и постоянна грижа.

Майчинството ми изтече и дойде време да се връщам на работа. За мое учудване, колегата ми, когото бяха назначили уж само да ме замества, остана на работа във фирмата, въпреки че аз се върнах. Малко по малко, започна да ми прави впечатление, че когато имаше по-големи и по-важни поръчки, ги възлагаха на него, а мен ме игнорираха и се оправдаваха с какво ли не. И така, това продължи още. Поработих известно време,  детето ми тъкмо беше навършило три години и получих заповед за освобождаване. Мотивите на работодателят ми бяха, че така нареченият ми „заместник“ им бил много по-изгодна инвестиция, отколкото аз – млада майка с малко дете, което боледува и често ползвам болничен.

Започнах да си търся нова работа, което се оказа доста трудна задача и то точно поради тази причина, че имам малко дете, а никой работодател не иска да „разхищава“ средства за човек, който ще е често в болничен. В един момент бях почти на ръба да се отчая, когато една моя позната ми каза, че колекторската фирма ЕОС Матрикс в момента търсят служител по събиране и управление на вземанията за кол центъра им в София. Каза, че работата била интересна, а също така предлагали възможност за заетост на половин работен ден, което е подходящо за млади родители.

Признавам си, че в първия момент малко се замислих. Все пак, колекторските фирми в България не се отличават с положителна слава, но все пак реших да проуча компанията. Оказа се, че ЕОС Матрикс е една от най-големите колекторски фирми в България, част от международната финансова група – EOS Group, която е изградила високи стандарти в събирането на вземания, благодарение на международното ноу-хау, традиции и етичен кодекс, който спазват.

Нещата, които прочетох за ЕОС, ме провокираха да кандидатствам за работа там. Взеха ме наполовин работен ден, а сега, след години работа и вече на пълен работен ден, осъзнавам, че няма нищо случайно и че тази неприятна ситуация, пред която ме изправи предишният ми работодател всъщност е била лека спънка, за да намеря мястото си. Защото още с постъпването си започнах обучение, което беше обвързано пряко с работата. С течение на времето фирмата ми предостави различни възможности за развитие и придобиване на нови знания, освен това осигурява различни допълнителни социални придобивки, а екипът е повече от прекрасен.

Работата всъщност е много удовлетворяваща, защото ние не „тормозим“ хората да си плащат задълженията си, а се опитваме да разберем причината, поради която са спрели да си плащат и се опитваме да им помогнем да се справят със ситуацията по възможно най-благоприятния начин както за тях, така и за нашите клиенти, които не са си получили плащанията навреме.

Tags: , , , , , , ,

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • Twitter
  • RSS

Топлината на Коледа се крие в малките неща

Коледа е! Един от най-семейните празници в християнския календар. Но също така и един от празниците, които са се превърнали в най-големите машини за пари. Всеки бърза да купи за близките си най-хубавия подарък или подаръци, да ги зарадва с нещо, което ще им влезе в употреба или просто ще им донесе радост и усмивки. Коледа се е превърнала в огромна машина за пари за един огромен процент от индустриите на пазара. Подаряваме си всичко – бельо до домакински уреди. Ето защо всички, които работят в обслужващия сектор работят изключително много по това време на годината.

Но за мен Коледа не е в подаръците, а в това да се съберем колкото е възможно повече близки роднини и да си споделим за времето, в което не сме били заедно, но сме искали да бъдем. За това какво ни се е случило през годината – през какво сме преминали, добро, лошо, смешно, иронично и въобще всичко, което сме запомнили и си заслужава да се сподели с близките ни хора.

Тези моменти, когато усетите допира на близките си, знаете, че са тук до вас, можете да ги видите, чуете, докоснете, прегърнете. Това е най-истинския смисъл на празниците, не само коледните такива. Не яденето, пиенето или подаръците.

Ето защо отделете време на близките си хора, прегърнете ги, целунете ги, дайте им от топлината си и ги накарайте да се чувстват наистина обичани. Така Коледата ви ще бъде наистина приказна!

Светли празници!

Tags: , , , , , , ,

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • Twitter
  • RSS

Защо преяждаме по празниците?

По празниците винаги го има този феномен на преяждането. Наричам го феномен, тъй като се случва по определени причини, за които едва ли повечето хора си дават сметка. Всъщност причината за преяждането не е само нашата лакомия. Основната причина за това, че се чувстваме подути и ни е тежко е, че консумираме прекалено много разнообразни храни, от които по традиция (особено на Бъдни вечер) трябва да опитаме от всяка една гозба. Това ни издува и ни кара да се чувстваме тежки и преяли.

Друг е въпросът, че ние обичаме да си угаждаме. Особено по празниците му отпускаме края и направо забравяме, че трябва да спазваме някакви ограничения в диетата си. Е все пак, празник е! Можем да се отпуснем… да се наградим за добре спазваната диета през цялата година… (нищо, че всъщност сме я нарушавали милиард пъти… и дори всъщност като се замислите въобще не спазвате такава. Може би само на думи).

Липсата на дисциплина в тези моменти е също много голям проблем, защото когато липсва дисциплина, се се тъпчем и ще пъшкаме после, че ни е тежко, а при някои хора дори може да има по-сериозни проблеми.

Ето и няколко съвета ако не искате да преядете по празниците:

  1. Опитвайте по малко
  2. Правете по-големи паузи между храненията
  3. Старайте се да не смесвате прекалено разнообразни храни, които изискват различен процес на обработка от вашето тяло
  4. Приключете с храненето малко преди да сте се почувствали заситени

Последния съвет важи не само за празничната трапеза. Нека това се превърне в навик, който ще ви се отблагодари със сигурност!

Tags: , , , ,

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • Twitter
  • RSS
 Page 1 of 54  1  2  3  4  5 » ...  Last »