Остава още по-малко от седмица до празника на Вси Светии. Вие празнувате ли го? Едва ли ако сте млади ще го пропуснете. Въпреки, че този ден идва у нас по западен образец, това дали изобщо ви засяга? Факт е, че е станал интернационален също като Свети Валентин. Причината не е в симпатизирането на католическите празници. Ние просто взаимстваме интересни традиции, които отговарят на емоциите ни и желанието за забавление.
Светът без празник на любовта би бил много скучен. Популяризирането на 14 февруари и като Ден на влюбените ни напомня, че в света мирът, обичта и хармонията трябва да изпълват сърцата ни. Те са двигател на добри дела и учител на компромиси, прошка, толерантност. Никой по нашите ширини не слави католическия светец. Нещо повече – православният Трифон Зарезан е по-“жив” от всякога. Тези, които предпочитат да се опиянят могат спокойно да го направят. А какъв по-хубав повод двете любими на човечеството неща – вино и любов, да се леят в един прекрасен зимен ден, който стопля сърцата и душите ни.
Същото е с Хелуин, или така наречения празник на всички светии. Да гоним духовете и у нас е популярно. Само че ние го правим с атрактивните кукери. Кой обаче не чете романи за вещици, духове и зли същества? Според мен празнуването на Хелуин в православна държава е по-скоро повод да се възкреси древния ритуал, който ни привлича неудържимо- слагането на маска. Да скриеш самоличността си и да приемеш, че си друг за час или два е нещо, което са правили преди векове елини и римляни на Празника на жътвата. Днес световноизвестен пък е февруарският карнавал във Венеция. У нас можем също да се почувстваме други – освободени, различни, влюбени в живота в нощта на 31-ви октомври срещу 1-ви ноември. Поводът е идеален за нетипични преживявания, срещи и нови запознанства с щури хора 🙂