Винаги съм поддържала мнението, че дипломата за висше образование има голямо значение. И че може веднъж да ти се наложи да я покажеш, но трябва да я имаш. И да я следваш като заветна цел – подплатена със знания, разбира се. В почивните дни обаче гледах един филм от поредицата на Би Ти Ви “Непознатите” на журналиста Георги Тошев, правен преди година-две, за виртуозния ни, световноизвестен цигулар Васко Василев и вече знам, че има случаи, когато никой никога не би си и помислил да ти поиска диплома. Защото, когато вървиш напред с огромния си талант, с моженето си, с обаянието си и всичко, което носи като багаж със себе си големият творец, без значение в каква област твори, дипломите или липсата им наистина нямат никакво значение. Оказа се, че Васко Василев е пратен да учи в най-добрата музикална академия в Москва още когато е бил съвсем малък, от тогавашния комунистически режим. Въпреки блестящия си талант и завидните резултати, които постига при обучението си там обаче, заради някакви невнимателно изпуснати думи и действия, служителка от учебен отдел прави всичко възможно да възпрепятства дипломирането му в Московската музикална академия и успява. Това обаче не му пречи да стане най-младият концерт-майстор в историята на Кралската опера в Лондон и снимката му към днешна дата да виси на почетно място във фоайето там. Ако не знаете какво е концерт-майстор, това е човекът, който отговаря за всичките музиканти в оркестъра. И никой не се сеща да му поиска диплома. Обяснимо. Ей това имам предвид, когато казвам, че понякога дипломите нямат никакво значение.