В момент, когато са сериозно разклатени ценностите на българина, когато все по-често политическата и икономическата обстановка е допълнителна предпоставка за демографската криза, е време да си припомни истински значимите неща – дом, религия, култура, бащино наследство, традиции. Ако ги забравим аз лично смятам, че изпадаме в своеобразна криза на личността. Ставаме по-чувствителни, гневим се, не знаем по кой път да поемем. През живота си минаваме през много такива етапи, проявяващи се, за да ни покажат, че имаме нужда от някаква промяна или връщане към корените.
Сега е моментът да се освободим от тесногръдието. Когато се замислим ще разберем, че живеем в прекрасна страна с богата култура и наследство, с които си заслужава да се гордеем. Затова адмирирам хора като Светльо Кантарджиев,например, който учреди Фондация за опазване на културното наследство „Мизия‟. Той и други родни дейци подхождат с необходимата сериозност, за да се съхрани наследствената памет. Не само на думи, но и на дела. Четох, че една от целите на Кантарджиев е да създаде музей за опазване, реставрация и експониране на културни ценности с висока културна или историческа стойност. Не се и съмнявам, че това ще се случи, но дано новият проект за изменение на НК, особено частта обвързана с културното наследство да не подложат крак на намеренията му. Макар Кантарджиев да изрази публично мнението си и да застана зад личности като адв. Светлин Русев, проф. Николай Овчаров и проф. Валери Стефанов, които остро разкритикуваха готвените промени за Наказателни кодекс, вероятността той да бъде гласуван е все още на дневен ред. Според предложението на НС текстът на един от членовете в кодекса ще се видоизмени като задължи всеки гражданин, който притежава вещ на възраст по-голяма от 50 години да я регистрира и идентифицира. Налагат се също така големи санкции за неспазилия разпоредбата.
Според мен такъв закон само ще задълбочи така и така тежкото положение в страната. Той вече предизвика обществената гнет в медийното пространство. Вместо да се засили законовата позиция на правителството, единственото, което политиците постигат е да всяват смут и да стресират гражданите с подобни проекти. Но и нещо друго – по този начин се създава неблагоприятна среда за дейности като развитието на антикварни магазини, създаване на музеи, каквато е инициативата на Кантарджиев, като цяло се демонизира арт търговията.
Като заговорих за кризи бих определила цялата тази ситуация като своеобразна криза на ценностите. Не е нормално в 21 век да живеем страна в която, както Светльо Кантарджиев добре каза „превръща невинни граждани в престъпници‟…