Много съм доволна и горда от себе си, защото вече имам две шестици. Сесията е наполовина и остават още два изпита, които никак няма да са лесни, също като предишните, май този семестър няма такива, които да се взимат лесно. Въпреки това аз се амбицирах, защото имах много добър старт и съм сигурна, че ще се справя и със следващите. Много се дразня на някои колеги, които доста ги домързява и винаги искат да минат между капките, я с преписване, я с подсказване. Този път обаче не им се получи номера, вероятно заради строгите преподаватели, които не позволиха да бъдат измамени в това кой колко знае. Не че съм лоша и искам другите да нямат хубави оценки, но е много несправедливо аз да не спя нощи подред, да се старая и да уча и накрая някой, който просто е добър преписвач да има същата оценка като мен. По този повод винаги много се радвам когато има устно изпитване след писменото, тогава наистина си проличава кой е знае и кой не. Само с един въпрос преподавателя може да разбере наясно ли си с материала. Имахме един колега, който дойде на втория изпит, но даже не знаеше на какъв предмет се явява. Получи се много комична ситуация, защото го попитаха знае ли по какво е изпита, а пък той мълчи, дори доцентката обеща ако налучка да му пише три без да го изпитва. За негово съжаление той не успя, защото едва ли знае къде точно се намира. Той обаче не приема нещата сериозно и навътре, с усмивка пожела на останалите късмет и си излезе.