Миналата седмица в университета както всяка година по това време започна кампанията за кръводаряване. Досега не бях дарявала кръв никога, може би защото малко ме е страх от иглите, дори като малка когато се разболеех винаги умолявах доктора да ми даде хапчета, а не инжекции. Сега обаче цялата компания, които имат нормално кръвно решиха да даряват и аз се причислих към колектива. Малко ужасена бях като ми показаха как ще ми източат кръвта, но успях да оцелея по някакъв начин. Лошото беше, че след като приключи процедурата и се опитах да стана така ми се завъртя главата, че ако до мен не беше един колега да ме хване щях да се сгромолясам на земята. Разбира се това е нещо нормално след като са ти взели толкова много кръв на веднъж, но наистина ми стана много зле. Колегите ме заведоха в близкото кафе и започнаха да ме карат да ям шоколади и да пия кола , за да си повиша кръвното. Хубавото от кръводаряването беше, че разбрах коя кръвна група съм, защото досега нямах представа, а това е нещо важно и е хубаво всеки да го знае за себе си. Разбрах, че съм наследила кръвната група на майка ми AB положителна. Другата година, когато пак се провежда същата кампания мисля, че няма да се включа, защото не ми се отрази добре, но знам че е много полезно за организма да се прочисти и да произведе нова кръв.