Една брилянтна имитация

Едно предаване за имитации, може би познато на мнозина в страната ни – “Като две капки вода”, често ни кара да се дивим на актьорския талант, уменията за пресъздаване на друг глас и тембър и разбира се – на уменията на гримьорите да превръщат едно лице, в коренно различно.

Интересно предаване, в което можем да наблюдаваме професионализма, старанието и възможностите на определени популярни личности в нашия шоубизнес.

И ето, че вчера останахме напълно втрещени, може би всички, които наблюдавахме това предаване, с брилянтната имитация, която направи Мария Илиева.

Тя е позната българска певица, нерядко спрягана като мъжемелачка, посредствена и лигава вокалистка и прочие и прочие. Но може би снощи, тя доказа, че не само има гласовите възможности да пее, но и е изключително талантлив артист във всяко едно положение. С две думи – получи й се (защото май много взех да я хваля).

За тези от вас, които не са имали възможността да гледат имитацията й, я споделям, за да й се насладите:

Когато невежеството убива прогреса

Имало е години, когато хората са смятали, че Земята е плоска. Години, когато хората са смятали, че континентите “плуват” върху повърхността на земята. Години, когато всяко едно природно явление се е приписвало на величествената сила на боговете.

За щастие днес вече сме преодолели повечето от тези заблуди и смятаме всеки един човек, който наистина вярва в това за изключително ограничен и изостанал от времето си (изразявам се така, за да не ги наричам “глупаци” все пак). Но е факт, че все още има хора, които вярват в това, че Земята е плоска. Създали са си движение, а то набира все по голяма популярност в социалните медии.

Но това не е най-големия проблем. Най-големия проблем е, че тези хора по всякакъв начин отричат векове на научни изследвания и прогрес, като конспирации и прочие.

Моят въпрос е конспирации за какво? Каква е ползата на управляващите и власт имащите да карат хората да мислят, че Земята е кръгла, вместо плоска? Каква ще бъде изгодата от това? Често да си призная, задавам тези въпроси, но не искам да разбера отговорът им, защото ако наистина има такъв, той най-вероятно ще ме отчае от човешкия вид.

Поради тази причина и аз като вярващите в това, че Земята е плоска, ще си живея в моя розов балон, без да се интересувам от това, което някои хора смятат или твърдят и се опитват да докажат. Защото ако се вслушам в техните доводи, това би означавало да повярвам в обречеността на човешкия вид, като интелигентен и прогресиращ вид на планетата.

Да, със сигурност някой ден ще се унищожим, но нека това да е от баналните стремежи за власт и пари, а не от тъпота.

 

Страхът от силните жени

Случвало ли ви се е да чуете изказване по свой адрес, че сте прекалено силен характер, за да може някой мъж да ви обича? Ако не, значи сте от щастливките. На моя приятелка й се случва редовно. И то не защото тя наистина е толкова силен характер, колкото просто не е попаднала на мъжа, който е достатъчно уверен в себе си и в способностите си, че може достойно да застане до нея.

Тя всъщност е оправна. Не защото иска да върши всички “мъжки” неща сама, а защото така й се е стекъл живота. Налагало се е през годините да поеме тези задължения и когато мъжете я видят да ги прави, вместо да я отменят, се опъват на дивана и се наслаждават на почивката.

А тя, като всяка една жена иска да се чувства такава. Нежна, желана, обичана, ценена. Но това вече дълго време не може да й се случи. И аз продължавам да си задавам въпроса – дали мъжете са толкова зле възпитани, че не могат да оценят женствеността в една наистина умна, интелигентна, чаровна и изтънчена жена, или наистина се страхуват от подобен тип жени. И ако второто е вярно, то не мога да разбера какво точно ги плаши?

Мога само да предполагам и това едва ли ще се доближава до реалността. Но отговорът на този въпрос ще бъде от изключително значение за всяка една жена. За това призовавам вас, мъже, моля, дайте лъч светлина по този толкова сложен за нас въпрос. Много ще се радваме да научим вашата гледна точка.

Орлин Алексиев и обезпечаване на сигурността

Със средства от Специализирания общински приватизационен фонд (СОПФ), председател на Съвета за управление на който е Орлин Алексиев, е финансирано видеонаблюдението на град София и по този начин е обезпечена сигурността на голям процент от жителите на града. Столична община непрекъснато усъвършенства системата като за периода 2015-2019г. за това са заделени средства в размер на 5 076 572 лв.

Темата за сигурността в градовете (и не само в тях) е особено популярна през последните години. Особено когато говорим за световни столици като Лондон, Париж и Берлин, които са притегателни дестинации не само за туристите, но и за хора от целия свят, които търсят работа, образование и реализация. Различните култури, етноси и религия често провокират сблъсъци на интереси и ценности. Ето защо законите и нивото на сигурност в едни такива космополитни, мултикултурни центрове трябва да е на ниво.

София може да е далеч от развитието на тези европейски мегаполиси, но е не по-малко застрашена от същите опасности, които дебнат навсякъде по света. Защото хората, в природата си, си приличат, независимо от цвета на кожата и религията, която изповядват. По цялото земно кълбо хората искат нещо, което е собственост на друг и в някои моменти могат да прибягнат към сила, за да го получат.

Разбираемо е, че не може да се зачисли по един служител на реда към всеки един гражданин. Ето защо, Столична община взима пример от развитите си европейски братя и внедрява видеонаблюдение, чиято цел е да повиши сигурността на гражданите.

Изграждането на системата за видеонаблюдение е стартирала преди повече от 10 години  и  днес обхваща над 220 училища и детски заведения, както  и над 130 публични общински площи. Това са   подлези, градски градинки, паркове, паметници, входовете и основните артерии към  столицата и други. То се управлява от  денонощни центрове.  Има изградена информационна връзка  между Оперативния дежурен център и видеонаблюдение (ОДЦВ) на Столична община и Оперативния център за видеонаблюдение на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), като двете системи са съвместими и денонощно свързани.

Вярвам, че това е огромно преимущество за сигурността на гражданите и се радвам, че Орлин Алексиев, като  председател на Съвета за управление на Специализирания общински приватизационен фонд, помага за съвестното използване на, заделените от Фонда, средства.

Момчето от последния чин

Момчето от последния чин е свито. Не говори почти с никого и постоянно драска нещо в тетрадката си. Може би асоциално. Може би прекалено интелигентно, за да общува с хора на неговата възраст. Седи на последния чин и наблюдава всички. А него никой не го вижда. Дори не го забелязват и учителите, които би трябвало да познават всеки един свой ученик и да им обръщат внимание.

Домашното за тази седмица е – съчинение на тема “Как прекарах почивните дни?”.

Момчето от последния чин се откроява с тромав талант и правилно построение на изреченията и текстът. А той, текстът… е налудничав разказ за “проникването” в нечий чужд дом. В семейство, което е наблюдавал от дни, седмици, месеци. Питал се е как ли изглеждат от вътре? Какви ли са в действителност? Свят съвсем различен от неговия. Може би мечтан – може би мразен и подиграван. Важна е историята. А историята е последователна, силна, налудничава, вдъхновяваща, с продължения и силен финал.

Готови ли сте да се разкриете? Ще приемете ли изкуството за такова или написаното ще ви се струва плод на развинтеното въображение на едно самотно момче? И до колко можем всъщност да си играем със съдбите на хората, от които искаме да почерпим вдъхновение?