Вчера, докато чаках на опашка за кафе в столовата. Не за някакво лате с пяна, а за обикновено черно, двойно. Само то има смисъл. Пред мен – човек, който изглеждаше сякаш ще припадне, зад мен – същата работа. Всички чакаме. Чакаме да се заредим. С енергия. За следващите осем часа. Така е тук, в Студентски град. Това не е просто университетски комплекс. Това е машина за изпомпване на адреналин, поддържана от огромни количества кофеин.
Първо – забрави за „балансирания начин на живот“. Глупости. Няма такова нещо, когато графикът ти е пълен с лекции, упражнения, проекти и отгоре на всичко трябва да мислиш и за работа, за да се издържаш. Опитах веднъж. Издържах три дни. После бях по-изтощена, отколкото когато спях по четири часа. Защо? Защото тялото ти не е създадено да работи на пълни обороти без прекъсване. Искаш да си продуктивен, да учиш, да се развиваш. Но без гориво – не става. А горивото тук е кафе. И то много.
Второ – приеми, че умората е неизбежна. Не се опитвай да я победиш. Управлявай я. Имам приятел, който години наред се мъчеше да поддържа някакъв „здравословен“ режим. Сутрин – йога, после – здравословна закуска, после – лекции. Накрая приключваше деня с припадък. Защо? Защото беше претоварен. Трябва да дадеш на тялото си каквото иска. Понякога това е една голяма порция пържени картофи в столовата. Понякога – двойно еспресо. Важното е да знаеш кога да спреш. Не съм сигурен, че той го знаеше.
Трето – разбери, че осемчасовите лекции са направени, за да те убият. Бавно, но сигурно. Не че преподавателите са лоши. Повечето са добри. Но форматът е абсурден. Да седиш на едно място осем часа, да слушаш, да пишеш, да се опитваш да вникнеш… Мозъкът ти изключва след третия час. Затова имай стратегия. Аз си нося малка тетрадка, в която записвам ключовите моменти. И си правя кратки почивки на всеки час. Ставам, разтягам се, обикалям около аудиторията. Важно е да раздвижиш тялото, за да събудиш и ума.
Четвърто – столовата не е враг. Добре, храната не е ресторантска. Но е евтина и бърза. А когато си студент, това са две много важни неща. По-важното е да се храниш редовно, дори и с нещо малко. Гладният студент е лош студент. Видях го на практика – имахме колега, който постоянно пропускаше закуска и обяд. Накрая изостана с материала и напусна университета. Защо? Защото нямаше енергия да учи.
Пето – намери си начин да се „изключваш“. Звучи парадоксално, когато говорим за оцеляване в града. Но е важно. Иначе ще изгориш. За мен това е музиката. Пускам си някой хубав албум и просто се отпускам. За друг е спортът. За трети – четенето на книги. Важно е да имаш нещо, което те зарежда с енергия, което те откъсва от рутината.
Шесто – приеми, че ще имаш лоши дни. Дни, в които нищо не ти се получава. Дни, в които искаш да се откажеш. Дни, в които си мислиш, че всичко е безсмислено. Нормално е. Важното е да не се предаваш. Помни, че всички сме минали през това. Всички.
Седмо – не търси философски отговори. Няма смисъл да се чудиш защо животът е такъв, какъв е смисълът на всичко това. Просто се концентрирай върху това, което можеш да контролираш. И опитай се да го направиш възможно най-добре.
И последно – купувай кафе на едро. Наистина. Защото в този град оцеляването зависи от това. Снощи се сетих, че не съм платила за последното си кафе. Отидох в столовата – беше затворено. Ще си взема голям термос утре. И още кафе. Задължително.