С всяка изминала година се говори все повече и повече за екологични теми. Дори и тези, които до голяма степен не вярват, че има реален проблем, със сигурност са забелязали, че природните катаклизми са зачестили, а решенията подчертано липсват.
Някои от тези бедствия ни се струват далечни, като това, че горите на Амазонка горяха цяло лято, а горите на Австралия горят цяла зима, но и при нас в България се усещат (засега леки) промени, които според мен е безотговорно да се преструваме, че са нещо дребно и вероятно ще отминат от само себе си. В южната част на страната не е имало нормална зима от години. Тази година пролетта сякаш започна през януари. Миналото лято видяхме един шокиращо дълъг дъждовен период, последван от страшна суша, която продължи почти също толкова дълго. Дори и ако оставим за момент въпроса с климата, всеки знае, че живеем затънали в мръсотия – емисиите на въглероден диоксид са един наистина страховит проблем, на който повечето от нас не обръщат внимание, но ни съпътства през всяка минута от ежедневието ни.
Освен апелът към световното население да се отнася по-отговорно към природните ресурси, много държави започнаха да въвеждат мерки за предпазване на околната среда. В някои страни например обмислят преминаването към градски транспорт с електрически превозни средства – това е само един от многото начини, по които светът работи върху по-добро бъдеще. Доколко са ефективни предстои да видим, но видимо това е тенденцията, която все повече и повече сектори започват да следват и смятам, че ще бъде така и занапред.
Именно тази тенденция беше основната тема на тазгодишния икономически форум на списание “Euromoney” във Виена. Програмата „Зелена сделка“ на Европейската комисия насочва фокуса си върху инвестициите на компании, чиято дейност включва еко иновации. Всъщност фокусът на цяла Централна и Източна Европа се измества в тази насока.
У нас преходът към „зелени“ финанси подкрепи Българската банка за развитие, представлявана от главен изпълнителен директор Стоян Мавродиев. Част от мисията на банката е да подпомага икономическото и социално развитие на страната, в това число инфраструктурни проекти, социални програми и малки и средни бизнеси, които се нуждаят от финансиране.
Това не е първият път, в който ББР подкрепя подобни инициативи. От няколко години банката участва във финансирането на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Програмата осигурява безвъзмездно финансиране за санирането на жилищни блокове. До 2019 г. са санирани над 2000 сгради. Освен удобство за живущите, този проект има енергоспестяващ ефект. Очаква се това да намали въглеродните емисии с 309 хил. тона годишно.
По време на форума Стоян Мавродиев заяви участието на ББР, като планът е 15% от кредитния портфейл на банката през следващите няколко години да бъде отделен за финансиране на зелени проекти в икономиката. Българската банка за развитие смята да насочи подкрепата си към производството на чиста енергия от възобновяеми източници, декарбонизация, зелена общинска инфраструктура и устойчиво земеделие. ББР ще представлява местният партньор на Европейската инвестиционна банка, която е ключова в промените, които ЕС е предвидил за Европа с оглед плановете му за по-устойчив начин на живот на континента.
Стоян Мавродиев спомена също, че се очакват и законодателни промени, които да стимулират екологичното развитие на енергетиката и икономиката. Засега не бързам да се вълнувам твърде много, но наистина, ако държавата се включи по-активно в опазването на околната среда, има реален шанс да видим положителна промяна в начина, по който производителите използват природните ресурси и отпечатъка, който оставят. Целта на Европейския съюз да превърне Европа в първият въглеродно неутрален континент в света изисква мащабна реформа в начина ни на живот, която трябва да започне от индустриалния сектор, а това може да се случи единствено с подкрепата на държавното законодателство.