На невиждана шуробаджанащина ставаме свидетели тези дни покрай съставянето на новото, самоопределило се като експертно, правителство. И като всеки млад човек, който инвестира време и пари в образование – точно с идеята да си увеличи експертизата, – започвам да се чудя как се случи така, че всички читави експерти, които могат да отлепят държавата от дъното, се оказаха участници в един тесен приятелско-роднински и емоционален кръг. И друго се питам – не е ли по-редно, вместо човек да задълбава в науката и да хаби време и нерви, да я кара по-отгоре, а да инвестира в подходящи приятелства, познанства, за да може ей така някой ден да си осребри експертизата под формата на някое постче във висшата администрация, началничество в министерски кабинет, защо не пък и начело на министерство. Вицепремиерът, стана ясно, е сакъп приятел на жената на председателя на партията мандатоносител, други двама пък били женени някога и имали общо дете, трета пък чакала дете от един от тия двамата, всички те приятели помежду си. Получи се нещо като преразказа на баба ми за един латиноамерикански сериал, която, опитвайки се да ми обясни сложните и заплетени отношения в него, роди бисера: на Касандра на майка й баба й :). Само дето не е смешно. Защото човек започва да се пита: къде отидоха онези предизборни обещания на уж честни политици, които се клеха, че и едно местенце държавна работа няма да бъде заето без конкурс, който да протече при ясни правила и пълна прозрачност. Е, има ясно правило при назначенията и то в България не се е променяло от десетки години – шуробаджанащината. А дали има значение и смисъл да учиш много – може би, ако човек е настроен философски, сигурно ще намери. Може би по-прагматичният въпрос е има ли реализация. Е, няма.
