Ще започна малко тривиално, но без увертюра не става. Лятото си има своите предимства – слънце, море, любовни трепети. Обаче си има и недостатъци – без претенции за изчерпателност, ще спомена само един, който мен лично ме засяга най-много – любимите съботно-неделни предавания излизат в отпуск – така де и водещите са хора и имат нужда от почивка – и започват да ни заливат в сутрешните и следобедните часове с романтични немски бози, в които още от началото знаеш какъв ще е краят. Не от прозорливост – просто всички са еднакви. А вечер повечето канали въртят стари филми – на принципа: защо да си хабим новите заглавия, като и без това повечето хора са летовници и не им е до телевизия. Абе с две думи: поставена съм пред сериозни изпитания в последните седмици, когато разглеждам програмите на телевизиите и трябва да си избера нещо за гледане. С тежък скептицизъм подходих и към филма, за който ще стане дума днес – “Марли и аз”. Викам си: Марли сигурно е жена, “аз” – мъж и ще тече класическа тежка американска любовна драма. Оказа се обаче, че главният герой на филма съвсем не е нещастен американски любовчия, а симпатичен и много палав лабрадор, който младо семейство взема да отглежда, когато още е бебе, и става част от живота им – и в тъжните, и в радостните моменти. Изключително симпатичен и в същото време много дълбок филм за това, как животните могат да ни научат не просто да бъдем по-толерантни към несъвършенствата на другите около нас, но и как да обичаме. Горещо ви го препоръчвам. А иначе, предполагам, не се съмнявате, че една от причините да харесам толкова много филма, е, че общо взето и аз живея в подобен. Само че моят се казва “Мера и аз”. Хубаво лято – макар и без любимите предавания! 🙂 🙂 🙂