Днес съм решила да поразсъждавам върху две възможни форми на получаване на образование – редовно обучение и дистанционно. Ясно ви е, че няма случайни неща и че мислите ми тръгнаха в тази посока по конкретен повод. С две думи: решила съм да запиша магистратура “Счетоводство и контрол” и се колебая в избора си между две висши учебни заведения.
Казват, обучението по тази специалност в свищовския университет било много качествено. Имам доста познати, които завършиха тази или друга икономическа специалност там и останаха много доволни. Общо взето, отиват в началото на семестъра до Свищов, записват се и след това всичко се случва по интернет. Получават програмата и лекционните курсове, ползват онлайн консултации, ако имат нужда, дори решават някои изпитни тестове по този начин. И когато му дойде времето, се явяват на изпитните сесии – които винаги са в събота и неделя. Общо взето, нещата са съобразени с това, че повечето хора, които са записали магистратура, едновременно с това и работят. Предимствата на тази форма са тези, че пестиш време и се обучаваш по време, когато ти е удобно. Нещо като онлайн търговията – може да го правиш и по пижама през нощта. 🙂 Това, което ме притеснява обаче, е фактът, че трябва да се навлиза в една не много лесна материя напълно самостоятелно. Пък аз като че ли съм от хората, които предпочитат, когато учат нещо, някой да им обясни лично, да ги въведе в материята.
Е, при редовното обучение си е точно така. Но пък и в това се крие недостатъкът му – две години на практика нямаш свободна събота и неделя – защото тогава се провеждат лекциите и упражненията. Но пък личният контакт с преподавателя не може да се замени с нищо – не мислите ли?!
Май засега клоня към втория вариант. Ако имате съображения в полза или отрицание на единия и другия вариант, помагайте! 🙂