И аз като всяко младо момиче в тия материални времена със сигурност съм си мислила, че освен всички други задължителни достойнства, които трябва да притежава мъжът до мен, никак не би било зле и да е заможен. Като гледам обаче какви са богатите мъже в България и какво се случва при раздяла с поредната им приятелка, започвам да си мисля, че май няма смисъл да призовавам съдбата в тая посока. Говоря за помията, която изля собственикът на майонезите “Олинеза”, почти шейсетгодишният Александър Найденов, за бившата си вече приятелка, актрисата Елен Колева. Била не знам си каква, били изскочили много мъжки скелети от миналото й, ако бил знаел за миналите й интимни подвизи, никога нямало да се хване с нея и други подобни. Като изключим факта, че ако ще и да е най-пропадналата, след като за хубаво и лошо е бил с нея четири години, много е просташко и неинтелигентно да я напада по този начин. Оценката, която правят хората след подобни нападки, е по-скоро за този, който ги прави, а не за този, към когото са насочени. Иначе какво чудно има, че Елен Колева има бурно минало – все пак се е събрал с актриса, не се е събрал с възпитаничка на девически манастир. За никого не е тайна, че отношенията в тези среди, включително и любовните, се отличават с по-голяма освободеност, може би като част от свободата, която трябва да носиш, за да се занимаваш с изкуство. И със сигурност мога да ви кажа на какво идва ред след тази помия – сега идва ред да й вземе ключовете от апартамента и колата – ако има такива. Типично по български, типично по богаташки.