Всяка жена знае, че мъжете обичат да се изтъкват колко добри шофьори са и как жените не ставали за това. И когато се появи някоя неориентирана девойка на пътя, често се започва една дълга серия от коментари по този повод, като заключението винаги е едно и също – жените не стават за шофьори. С тази разлика че историята, която ще ви разкажа сега, показва точно обратното, а накрая добре, че беше помощта на адвокат Янко Янев, за да покрия щетите по автомобила си.

И така, моят приятел е един от онези мъже, които обичат да изтъкват точно тази невъзможност на жените да шофират „както трябва“ и често, когато пътуваме с него, съм слушала онази продължителна и противно досадна тирада, която завършва от неговата уста обикновено с това, че трябва да си седим у дома и да гледаме децата. Къде казано на шега, къде на истина, тези му дълги монолози твърде много ме дразниха, а още повече ме дразнеше и моментът, в който аз шофирам, а той седи до мен, пуфти, прави ми безумни забележки и дори се е стигало да ми дърпа волана. Ето защо се отказах да го возя, а всеки път, когато трябва да пътуваме някъде – той кара колата.

До един съдбоносен ден, когато отивах да го взема от работа с моя автомобил. Естествено, му преотстъпих шофьорското място, а той както винаги се направи на великия мъж шофьор и започна да маневрира в задръстванията. На едно оживено кръстовище реши, че ще мине много по-бързо, ако маневрира от лента в лента, изпреварвайки другите автомобили от дясната страна и засичайки пътя им, опитвайки се да се вмъкне отново в лентата, която ни е нужна. Този „номер“ практикуваха още няколко обиграни шофьори мъже. В един момент обаче, в който поради някакво болно чувство на мъжко его или не знам какво точно, никой не искаше да отстъпи и четири автомобила се блъснахме едновременно. Моята малка, сладка, женска, градска кола, беше притисната от три страни, а пораженията за нея бяха драстични. Сигнализирахме за инцидента, а всички обиграни мъже шофьори наизскочиха от колите и започнаха да се разправят кой бил прав, кой крив. Еми, дойдоха контролните органи, събраха показанията на всички ни, направиха си замерванията, установиха, че има камера на мястото, чийто запис могат да ползват, и ни оставиха да се оправяме. Бях много ядосана на моя приятел. Толкова пъти ми се е тупал в гърдите колко добър шофьор бил, а в същото време направи така, че да остана за дълго време без автомобил и да се чудя как да се придвижвам до работа. Не ме интересуваше кой беше прав и кой крив. Важното беше, че той не е внимавал достатъчно на пътя, за да може да избегне удара. Бях сигурна, че ще има проблеми по установяване на вината и най-вероятно и застрахователите няма да искат да изплатят щетите по автомобила ми. Ето защо се свързах с моя приятелка, която се сблъска с подобен проблем преди няколко години. Тя, за мое най-голямо щастие, пазеше контакта на адвокат Янко Янев, който ѝ беше помогнал с проблемите със застрахователите.  И наистина, така и стана – застрахователите си измисляха всякакви причини, за да не ми изплатят пълната сума по ремонта, но аз вече се бях доверила на професионализма и компетентността на адвокат Янко Янев, който защити правата.

След този случай приятелят ми спря тирадата за жените шофьори и дори не мрънка, когато го возя.

Google+ Comments