Скоро не съм ви занимавала със сиамката си Мера и сигурно нямаше дума да чуете, докато не се поразхлади малко – така де, котка да не си в тия жеги. Искам да кажа, че Мера по цял ден лежи около процепите на вратите, където става течение, и освен да ме закачи мързеливо с лапа, когато минавам покрай нея, за друго няма нито желание, нито сили. Поведение, напълно безинтересно и неподходящо, за да се превърне в героиня на разказ. Ако на една котка обаче й е писано, макар и индиректно, да присъства в прозаичните опити на стопанина си, то се случва.
Бях виждала по онлайн магазините за животни – ако си спомняте, съвсем наскоро ги разглеждах подробно за къщичка – едни много красиви котешки хамаци. И почти бях решила да осигуря на палавата си котарана тоя комфорт. Обаче, както сигурно знаете, хамаците имат два края, които е добре да бъдат закачени някъде. А у нас просто няма подходящо място. Е, добрата идея дойде внезапно – но от не толкова неочаквано място. Съвсем наскоро лайкнах във фейсбук една, не две страници – първата е за рециклиране на стари неща, а втората е за оригинални идеи. В първата може да видите как от стара касетка от плодове или зеленчуци става шкафче за обувки или лавица за книги, от стар куфар – мезонет за домашен любимец (първият етаж е едната част на куфара, а капакът играе ролята на втори етаж). А на другата – всякакви оригинални идеи, между които и хамак, за деца, който на практика виси под масата и е препасан през нея. Ясно ви е, че при това положение проблемът с това, къде да висят двете страни на котешката люлка отпадна. С което беше даден рестарт на идеята за мързеливи следобеди на писанка.
Е, нужно ли е да ви казвам към днешна дата къде пребивава обладаната ми от летен мързел сиамка. На хамачето, под масата.
Живи и здрави да са креативните хора и добрите им идеи!