С колежка от университета работим по общ проект по една от дисциплините и през известен период от време се събираме, за да сверим посоката и да отметнем общите задачи. Обикновено го правим в някое тихо и близко до института кафене, но последния път трябваше да се свърши по-специфична работа, която изискваше много справки в специализирана литература, и я поканих вкъщи. Поработихме три-четири часа и в кафе паузата пуснах Мера, която до момента беше затворена в съседната стая, за да се поразкърши – няма да ви обяснявам защо беше арестувана. Знаете, че не е най-подходящата компания, особено когато се върши важна работа. Колежката ми искрено се учуди, че в апартамента живее котка. Сподели, че обикновено къщите, в които се отглеждат котета, се разпознавали – ухаели много специфично още от вратата.
Чувала съм я тази теория много пъти, а и често съм се уверявала във верността й. Да, наистина много домове излъчват особен аромат. Само че държа да направя едно много важно уточнения – миризмата идва не от домашния любимец, а от занижените грижи и ниската хигиена, която поддържат стопаните.
В момента на пазара има огромно разнообразие от продукти, свързани с тази част от котешката хигиена – закрити тоалетни с филтри, които абсорбират, силиконови топчета, ароматизиран бентонит, който освен че поема всички миризми, позволява и много лесно отделяне на замърсеното място.
Така че напълно мога да ви гарантирам – при едно редовно почистване и грижа, смяна на консумативите, ситуиране на приспособлението на подходящо място, няма как домът ви да се сдобие с тази не особено приятна и особена миризма.
Споделено от опит – както се казва. 🙂