Сигурно си мислите, че аз съм качила някое и друго килце през зимата и покрай трайното ми обездвижване покрай учебниците, но не сте познали. Пак главен герой ще бъде сиамската ми котка Мера, която, ако трябва да бъдем честни, вече съвсем основателно може да претендира за съавтор на блога ми – така де, през два-три материала тя цъфва като главна героиня на поредната история, която е сътворила.
Няма да бъда многословна тоя път, ще я карам без прелюдии – дойде време да заведа Мера на ежегодната ваксинация. Както съм ви казвала, тя не излиза навън – стигала е най-много до терасата, и сигурно по тая причина много от вас си мислят, че няма и нужда от защита срещу най-популярните котешки болести, само че съвсем не е така. Защото тя наистина не прекрачва прага на входната врата, но пък аз го правя. А знаете, улиците са пълни с бездомни и често болни котета, колко му е с обувките да й пренеса някоя зараза. Затова и ветеринарите съветват, пък и аз съм убедена в правилността на това – за подсигуряване всяка година по една инжекция и защита от заразни болести.
Та сложих аз Мера в транспортната клетка, за която и друг път е ставало дума. Тесничка й дойде в интерес на истината. И на мен ми беше направило впечатление, че тая зима понаедря. Ама за да ми е мирна главата и да не ми мяука, докато уча, постоянно й хвърлям по някоя друга гранула.
Още като я видя, ветеринаря отсече: много е дебела. Викам му: чак пък много. Сложиха я на кантара – там няма лъжа, няма измама. Седем килограма и половина, откъдето и да ги погледнеш, са си толкова и за женска котка хич не са малко. Това в рамките на шегата, но лекарят ни предупреди, че ако продължаваме с това безразборно хранене, съвсем скоро ще започнат сериозни здравословни проблеми.
Та сега сме, в името на здравето, сме на диета – и двете. Аз по неволя – защото няма как да бръкна в хладилника и Мерка да не вдигне с жаловито мяукане глава към мене.
Това е положението.