Както вече споменах имам сиамска котка на име Мера, с нея се сдобих на един рожден ден. Тъй като съм твърде заета напоследък и започвам да и обръщам все по-малко внимание реших да и взема другарче. По цял ден стои сама, а вечер, когато се прибера, ме посреща на вратата и веднага иска да си играем, но често пъти съм твърде изморена. Ето защо ми хрумна, че ако има компания няма да се чувства толкова самотна.
Случайно попаднах на една обява за котенца, които се дават за осиновяване и се замислих как някои хора предпочитат да си купят породисто животно за домашен любимец. За мен породисто или не няма никакво значение, всички животни за еднакво хубави. Неправилно е да съдим някой човек по външния му вид, защо това да не важи и за животните. Няма смисъл да даваме пари, за да си купим домашен любимец, при положение, че улиците и приютите са пълни с бездомни, изоставени или сакати животни, които имат нужда от дом. Купуването на породисто куче, например, не прави стопаните му по-отговорни, само защото са дали солидна сума, за да го имат, напротив – голям процент от бездомните животни са породисти котки и кучета, изоставени именно от тези стопани.
Обадих се на обявата и отидох в приюта да си взема едно коте, всички бяха много сладки, затова просто затворих очи и посегнах да взема някое случайно.
Понякога едно животно може да ти бъде по-добър приятел от някой човек, за това никога не забравяйте, че приятелите не се купуват!