Големите градове носят своите тайни. В тях витае една специфична атмосфера, която не може да се усети другаде. В малките градчета и селца обстановката е по-различна, по-задушевна и някак си романтична.
Големият град, от своя страна, се отнася към теб сякаш с него сте в странна любовна връзка. Понякога те прегръща и ти показва своите прелести, красиви места и неоспорими предимства. В следващия момент може да те отритне и да ти се прииска никога да не се върнеш при него. Той хем ти дава множество възможности и шанс да живееш живота си диво и непредсказуемо, хем те отчуждава от останалите хора, защото всички около теб сякаш постоянно бързат нанякъде.
Знам, че днес звуча някак си по-отнесено, но на такива мисли, ме навяват съвременните асоциации с думата “софиянец”. Живея в този град откакто съм се родила и ми тежи негативизмът, който получаваме от страна на другите градове. Да, София е динамичен град. Гъстотата на населението при нас е най-голяма в цялата страна, имаме проблеми, но имаме и много предимства, които остават някак си на заден план. Най-много се дразня, когато разговарям с човек, чийто крак дори не е стъпвал на софийска земя, но вече говори за столицата сякаш е живял тук с години и я познава като 5-те си пръста. За Бога! Дори аз не мога да кажа с толкова голяма убеденост, че познавам града си до последната улица. Затова ми се ще да ми повярвате, скъпи читатели, като казвам, че положението в действителност е по-различно от това, което виждате по телевизията ежедневно.
Смея да кажа, че София е хубав град, защото тук гъмжи от млади хора. Постоянно някъде нещо се случва, организират се събития, изнасят се концерти и пристигат интересни личности по случай различни събития. Не казвам, че всичко е перфектно, но, моля, не приемайте всичко, което чуете, като чиста монета. По-добре елате и вижте с очите си.