Загубени ключове и още по-загубена вяра

Имах един ключодържател. Метален, изключително красив. Направен от два слоя метал и представляваше червено кръгче вътре с логото на Lee Cooper. То е ясно, че щом говоря в минало време, значи съм го изгубила. Пък щом е ключодържател, се предполага, че на него е имало връзка ключове. Прибирам се преди няколко дни – бях да пазарувам, – натоварена с чанти, отключвам входната врата на блока, в който живея, и явно, бързайки да взема пазарските чанти от земята, съм го забравила на ключалката. Минали са около десетина минути, докато се суетя горе, пред вратата на апартамента, и ровейки и в дамската си чанта, и в пазарските, да не би да е изпаднал там. Досетих се какво се е случило и по най-бързия начин слязох долу. Ключове обаче нямаше. Върнах се пак горе и прерових още по-щателно джобове и чанти – пак нищо. Стана ми ясно, че някой е минал и ги е взел. Взел ги е заради красивия ключодържател. Защото едва ли има наивник, който ще си мисли, че след като изгубиш цяла връзка ключове, при това почти пред вратата на апартамента си, няма да смениш бравата. Не ми се ще да вярвам, че е някой съсед, но ако трябва да съм честна, не го изключвам напълно като възможност. По-вероятно е да е някой случайно минаващ. Ама, който и да е, се питам що за човек трябва да е, за да пренебрегне проблемите и финансовите разходи, които се отварят на изгубилия ключовете, заради един просто красив ключодържател. Крадец?

Със сигурност, при това не просто на ключове, а на вяра – в доброто.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *