Здравейте, приятели! Да ви дам отчет за сесията – мина от успешно по-успешно, ама и вие едва ли сте се съмнявали в това. Даже вече успях да отскоча за една седмица до морето – в Поморие бяхме с приятели, в едно малко семейно хотелче, почти на първа линия. Терасата гледаше право към морето – е, късата й страна де, ама за 15 лева на легло толкова , пък и за оръфания студентски бюджет и това си е добро постижение, не мислите ли. Но не за сесията и за морето е днешният ми пост, нито пък за сърдития поглед на Мера, докато разопаковах багажа – явно е преживяла тежко морското ми отсъствие. Един сериал си свалих, след като се завърнах, и започнах да гледам, когато ми се отвори свободно време. Силно съм впечатлена и реших да споделя. Той е стар комедиен сериал, “Приятели” се казва, давали са го по телевизията и за много от вас може да е прочетена вече книга. Но аз съм го пропуснала, когато са го излъчвали, и сега си е направо откритие. Сериалът, мисля, е осем сезона, във всеки сезон има по 24 серии, засега съм изгледала два от сезоните и не мога да се спра. Само да ми се видя свободна, и веднага пускам следващия епизод. Много позитивна енергия се носи от екрана, винаги ми се оправя настроението. А от шестимата приятели абсолютна любимка ми е Фиби – няма такъв шемет. Ако сте го пропуснали или ако сте го позабравили, горещо ви го препоръчвам. Няма по-ефикасно лекарство за добро настроение. Проверено.