Срещам оня ден една стара приятелка, загубих й дирите преди около три-четири години. Последно, си спомням, бяхме седнали на кафе и ми обясняваше, че си пише по интернет на Мобилтел с някакъв египтянин, архитект, който в момента работел в Дубай. Много добре им вървял разговорът, общи интереси имали, по външност си допадали, та щял да й праща пари за билет да му отиде на гости – не си спомням вече дали ставаше въпрос за Дубай, или за Египет. Когато ми ги разказваше тогава тия неща, направо й споделих, че тая работа ми се струва много опасна. Нито го знае какъв е, що е, психопати дал господ, отива не само в чужда страна, ами и в една среда с напълно непонятна за нас култура. Та след този разговор не се видяхме. От познати чух, че останала да живее при въпросния египетски архитект. И така до оня ден, когато я срещнах лице в лице. Разказа тя, че се разбирали страхотно, сватба правили скоро, по принцип идеята им била да живеят в Египет, но пък напоследък там станало много размирно, затова се прибрали към България засега. Разменихме си фейсбук имената – тя вече с египетска фамилия. Разгледах аз албумите, архитектът направо симпатичен, то и нашето момиче е хубаво де. Ама си мисля оттогава за това, че не е зле човек от време да време да предприема някакви рисковани действия. Ама то и да го мисля, и да не го мисля, все тая, като аз просто не съм от рисковите играчи. Но реших поне да ви я разкажа тая история – пък всеки да вземе поука, каквато може.