Прекарах половин ден в подготовка за учене. Или поне така си мислех.
Всичко започна с една „малка пауза“. Реших да намеря в YouTube нещо вдъхновяващо, за да ми дойде настроение за учебника. Попаднах на клип от Сеул – момиче, което подрежда химикали като в аптека и сипва чай в чаша под идеалния ъгъл. Идеално.
Гледах и се чувствах продуктивна. Представях си как подреждам своите бележки, как пиша с калиграфски почерк, как всичко е под контрол. Не забелязах кога часът мина и аз все още гледам в екрана, а учебникът стои неразгърнат.
Това е кражба – не на пари, а на усещането за усилие. Гледам как някой друг работи и мозъкът ми решава, че и аз съм свършила нещо. Едно визуално доказателство за „труд“ ме излъгва, че съм положила усилие. Истината е, че бюрото ми е винаги в хаос, с празни чаши и разписки за ток. А този клип показваше съвършенство, което никога не съществува.
Истинското учене е трудно. То е несигурност, стрес, размазани думи. Клипът ми предлагаше друго – учене без болка, само с естетика. Илюзия за контрол над хаоса, без да се налага да се сблъскам с него.
Когато се опомних, бях само уморена от гледане на чуждия успех. Час и половина бяха изчезнали. Учебникът ме гледаше безразлично. Подготвила съм се перфектно – в пространството между очите си. На масата остана празна чаша и усещането, че съм гледала как някой друг върши моята работа.
В крайна сметка, изборът е прост: или седиш пред екрана и гледаш, или седиш пред учебника и се мъчиш. Истинският избор винаги излиза скъпо на тези, които предпочитат да мързелуват красиво.
И на мен ми се е случвало да отложа работата с оправданието, че първо трябва да се подготвя. Откривам клипчета как някой майстор си оправя домашното ателие и се вдъхновявам. Накрая разбирам, че съм изгубил два часа и пак не съм започнал с моето. Точно това чувство за уж продуктивност ме подвежда.
Точно това ми се случи миналата седмица, когато вместо да започна есето си, прекарах два часа в гледане на клипове за планиране с bullet journal. Представях си как ще подредя задачите си и как всичко ще ми е под контрол, а накрая нямах написани дори две изречения. Това чувство, че си свършила работа само от това, че гледаш как друг го прави, е супер измамливо.
Гледал съм такива клипчета за подреждане и подреждах всичко вкъщи, но после пак се връщах към стария хаос. Вярно е, че те карат да се чувстваш сякаш си свършил работа, без реално да си направил нещо. Случвало ми се е да гледам по цял ден ремонти по телевизията и после да си мисля, че и аз съм майстор.
И аз съм попадала в този капан с подреждането на химикалките и изпиването на чай под „правилния“ ъгъл. Понякога толкова се потапям в тези видеа, че чак забравям защо изобщо съм отворила лаптопа. После се чувствам измамена и още по-мързелива, защото вместо да работя, съм изгубила два часа в чужда продуктивност.
Много точно си уловила това как човек се лъже, че е работил. И аз понякога се хващам, че прекарвам часове в търсене на най-добрия маркер или в подреждане на папки, а реално не съм свършила нищо важно. Кое според теб е по-лошото – това самозалъгване или простото отлагане с безцелно скролване?