С наближаването на първия учебен ден се замислям за хилядите деца, които за първи път ще пристъпят училищния двор, както и за тези, които ще го направят за пореден път след три дни. Това е един от най-важните дни в годината не само за децата, но и за родителите им.
Спомням си, че и аз чаках първия учебен ден с голямо желание. Искаха да се видя с приятелите и съучениците си и нямах търпение да премина в по-горния клас след дългата ваканция. Понякога се засичах с някой от познатите ми още в рейса, докато пътувах към училище. Тогава хващах градски транспорт всеки ден, но ако трябва да съм честна, не беше най-приятното изживяване. Винаги беше пълно, при това с какви ли не хора, които ме бутаха и блъскаха.
Сега ми прави впечатление, че все по-често виждам училищни автобуси и се радвам, че децата там успяват да избегнат неволите с градския транспорт, с които аз се сблъскван преди. Мисля, че този вид превоз е по-полезен и удобни за децата и особено за тези, които живеят далеч от училище. Като плюс отчитам и че все пак в училищните автобуси се возят само деца, което със сигурност е по-приятно.
Ако рейсовете се проверяват редовно за нередности и шофьорите са достатъчно умели, вярвам, че подобна реформа е наистина добре дошла за децата. Прави ми впечатление също така, че училищните автобуси се отличават от останалите, което е сигнал за останалите шофьори какво са пътниците и се надявам това да ги подтиква да бъдат по-внимателни по пътищата.