Пак излезе някакъв грант за ‘иновативни’ студентски проекти. Седя в университета и чакам да ми обяснят как да изхарча пари, за които не знам за какво са дадени. Около мен – хора с физиономии на учени, обсъждат ‘дигитална трансформация’ и ‘оптимизация на ресурсите’. Аз се чудя дали изобщо има реален проблем, който тези пари биха могли да решат, или просто се упражняваме в харчене.
Защото, да си го кажем направо – тези грантове за студентски проекти често са пълен абсурд. Целта не е да се създаде нещо полезно, а да се отчете дейност. Университетът трябва да покаже нагоре, че подкрепя иновациите, а ние, студентите, трябва да покажем, че можем да напишем нещо, което звучи достатъчно ‘иновативно’, за да получим финансиране.
И ето ме сега – на осемчасов семинар за ‘управление на проекти’. Осем часа! За да науча как да попълвам формуляри и да правя графики, които никой няма да види. Истинската работа – идеята, изпълнението, резултатът – е някъде там, под планината от бюрокрация. Спомням си миналата година, как един мой състудент се опита да направи приложение за оптимизация на учебния процес. Идеята беше добра, но се удави в море от изисквания, отчети и одобрения. Накрая, вместо работещо приложение, получихме един красив PowerPoint и оправдание защо проектът се е провалил.
Вярвам в иновациите. Вярвам, че студентите имат потенциал да създават полезни неща. Но тази система е направена така, че да убие всяка креативност. По-лесно е да напишеш проект за нещо, което вече е доказано, отколкото да рискуваш с нещо ново. По-лесно е да се отчете дейност, отколкото да се постигне реален резултат.
Наскоро разбрах, че един от грантовете бил отпуснат за ‘изследване на потребителското поведение в студентския град’. Звучи сериозно, нали? Оказа се, че ‘изследването’ се състояло от анкета сред 50 студенти, и заключението било, че повечето от тях предпочитат да пият бира пред да учат. Гениално. А парите? Разпределени между организаторите на анкетата и хората, които са ги раздавали.
Друг пример – проект за ‘разработване на екологична алтернатива на пластмасовите чаши’. Идеята беше чудесна, но изпълнението – трагично. Вместо да се опитат да създадат наистина екологична чаша, те купили бамбукови чаши от Китай и ги раздали на студентите. Супер екологично. Сега, ако видите някой да пие от бамбукова чаша в университета, 90% е, че е част от този проект.
Не съм сигурна дали някой наистина разбира какво се случва тук. Дали някой осъзнава, че тези пари се изпаряват безследно, че тези проекти не водят до никакъв реален напредък. Или просто всички са свикнали с тази система и я приемат за нормална. Аз лично не съм.
Вместо да отпускаме грантове за ‘иновативни’ проекти, защо не инвестираме в реални неща? В оборудване за лаборатории, в стипендии за талантливи студенти, в достъп до качествено образование. Нека да дадем шанс на тези, които наистина искат да създават нещо полезно, вместо да ги затрупваме с бюрокрация и изисквания.
Защото, в крайна сметка, найда -голямата иновация би била да премахнем цялата тази безсмислица. И да започнем да работим за нещо, което наистина има значение. И ако трябва да съм честна, аз бих предпочела да имам един по-малък грант, който да ми позволи да направя нещо смислено, отколкото да се занимавам с тези грандиозни, но празни проекти. Просто искам да си свърша работата.