Една от най-великите книги, написвани някога в този изключително труден жанр, е “1984” от Джордж Оруел. Създадена малко след края на Втората Световна война, “1984”-а засяга темата за превръщането на човешкия индивид в средство на държавата и политическия строй, благодарение на което да постига своите собствени цели. За целта е необходимо да превърне индивидите в глупави, ограничени и дезинформирани създания, които да следват точно определен модел на поведение. Всяка една информация се коригира, така че да звучи угодно на партията и Големия брат; всяко едно междучовешко отношение се коригира, за да се осигури поколението, но да не се създадат истински връзки между хората.

Всичко това толкова импонира на нашето съвремие, че напълно логично беше режисьорката на спектакъла да вкара елементи от него в пиесата. Толкова умело вплетени, че човек си мисли, че са част от самото произведение на Оруел.

И разбира се, основните теми на произведението – за личността, любовта, историята, идентичността, децата, възпитанието, правото на избор, правото на живот, историята, смисълът от човешкото съществуване бяха залегнали толкова дълбоко в постановката, че дълго време след кроя ѝ продължавахме да разсъждаваме върху тях.

И това е именно прави и книгата и представлението по нея, толкова въздействащи и неповторими.

Ето защо, препоръчвам на всеки, който обича театралното изкуство, да посети тази постановка и да се потопи в хилядите прекрасни изразни средства, които използва екипът, създал пиесата.

Rate this post

Google+ Comments