Историческите митове

Предполагам, не се и съмнявате, още повече ви обещах, че започвам една серия от материали за Истанбул. Няма, разбира се, да ви описвам сгради и джамии, защото някак не е редно в условия на икономическа криза, когато хлябът е кът за всички, да ям от хляба на фотографите:) По-скоро ще ви споделям някакви такива неща, които ми хрумнаха и ме впечатлиха за сравнително късия ми, но наситен откъм наблюдения престой там. Които от вас са внимавали в часовете по история, сигурно няма да бъдат изненадани от тезата за ориенталския мързел на турците, дето ни върнал много назад в развитието по време на робството. Тук няма да се изказвам, защото и на историците хляба не е редно да изяждам:)  Ще разкажа само за това, което видях. Не знам как е било в Османската империя, може и да ги е домързявало тогава турците да работят, защото са били завоеватели и защото е имало кой вместо тях. Днешният турчин обаче няма нищо общо с това, което сме чели в учебниците по история. Навсякъде – и по магазини, и по кафенета, и по ресторанти – персоналът си е пъргав, работлив и услужлив. При посещението ни в един от техните дворци или сараи, както те ги наричат, в двора някакви работници, вероятно от истанбулското предприятие “Градини и паркове” :), засаждаха цветя в градините на двореца. Искам да ви кажа, че трима-четирима мъже работеха със завидна пъргавина и усърдност, без за това да се грижи наблюдаващ, както е в България. Така че, и да е имало ориенталски мързел, той най-вероятно в Турция е свършил с Ататюрк. Друго обаче ме притеснява, като наблюдавам в България – дали не са ни го прикачили на нас.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *