Излишните кадри

kadriПреди няколко дни попаднах на статия с подобно заглавие, в която най-общо се обясняваше как българските висши учебни заведения бълват напълно ненужни за икономиката и бизнеса кадри – и като количество, и като насоченост, и като подготовка.

Малко след това пък погледът ми се спря в друго заглавие, в което един от водещите университети в страната се хвалеше, че започва академичната година с около двеста студенти повече. Ще кажете какво лошо в това – има интерес към училището. Ами нищо лошо, ама то във времена на масова младежка безработица интерес има – защото няма алтернатива. Някак по-редно ми се струва един вуз да се хвали не с това, колко студенти са се записали и започват да учат, а с броя на завършващите. И още по-точно – със студентите, завършили въпросното училище и реализирали се успешно, при това по специалността си.

Иначе, ако трябва да поразсъждаваме върху това защо се явяват излишни кадрите с висше образование и най-важното, ако го направим задълбочено, няма да ни стигнат много страници. По-интересно е какво се случва с тях. Ами да си кажем честно – в доста случаи те се оказват с далеч по-малко шансове за трудова реализация от хора със средно, че даже и с по-ниско образование. Работодателите, макар чудесно да знаят, че един човек, минал през академична общност, има система в главата си и би се справил доста по-добре с позиция, която не изисква висока образователна степен, не ги наемат по една много проста причина. Хората, които работят работа, която е нива под образователния им ценз, го правят с много ниска мотивация и си тръгват при първата отдала им се възможност. Е, няма работодател, който би си причинил това – да гледа една недоволна от работата си физиономия, която при това ще си плюе на петите веднага щом може.

Всичко това беше оценка не за студентите, а за системата. Каквото и да се разбира под това.

 

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *