Мъдростта на затворените очи

Неизчерпаема е народната мъдрост. Сигурно всеки от вас знае поне няколко десетки поговорки и пословици за всякакъв случай. Баща ми е специалист в това отношение, знае наистина много поговорки и често ги използва. Най-често от него обаче съм чувала: Утрото е по-мъдро от вечерта. Израз, обикновено насочен към мен. И неслучайно. Аз съм от хората, които бързо се палят, но още по-бързо гаснат и в тоя смисъл преспиването с една идея ми е много важно – ако на сутринта идеята още ми се струва толкова интересна, преценявам, че може би си струва да почна да действам за реализацията й. Тия дни обаче и аз почти станах автор на подобна народна мъдрост. И тя, както вероятно се е случвало и при предците ни, дойде по метода на дедукцията. Веднага ви обяснявам за какво иде реч. Във връзка с наближаващата сесия и многото курсови работи, който трябва да предавам, ми се отвори много работа, свързана с писане. Само тоя обаче, който не е измислил нито ред през живота си, не знае какво е проклятието на белия лист, или осъвременено – проклятието на белия екран. Гледаш с празен поглед и нищо не ти идва на ум, не можеш даже да започнеш. И така една вечер, като постоях безплодно пред монитора доста време, реших, че няма смисъл да продължавам и че е по-добре да легна да поспя с надеждата утрото да ми донесе творчески устрем. Легнах. Затворих очи. И стана чудо – като се заблъскаха едни идеи в главата ми, една през друга, нямат спиране. На минутата станах и продължих. Ей така формулирах мъдростта, заглавие на днешния ми пост.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *