Това е много обширна тема и на практика е невъзможно да се даде една точна дефиниция за това, какво означава да поемаш отговорност. Защото всеки има различни разбирания, морални ценности, виждане за света. Но темата е многократно коментирана, обсъждана и разисквана във всякакви компании, по всякакви поводи и разбира се до консенсус трудно се стига. Освен това тя е много обширна и обхваща различни неща от възпитанието и живота на едно дете и начина, по който родителите се опитват да му помогнат и да го възпитат. Ето защо аз ще разгледам само два основни и много обширни казуси от моето разбиране за това да бъдеш отговорен към детето и себе си.

На първо място трябва да отбележа, че хората наистина трябва на първо време да бъдат отговорни към себе си и знаят много добре как се чувстват и какво искат, защото когато родителите на едно дете са нещастни, то следва и то да бъде подложено на определен емоционален дисбаланс.

Първият казус, който бих искала да обсъдя е въпросът с амниоцентезата и резултатите от нея. Всяка жена, която поне веднъж в живота си е мислила да създаде поколение се е замисляла за това, дали да се подложи доброволно на това опасно изследване, с което се установяват генетични заболявания, като синдром на Даун, например. И на практика има много, които все пак се подлагат на това изследване. А да не говорим за жени, които попадат в рисковата група. И тук идва въпросът – ами какво ще направите, ако изследването покаже, че вероятността детето ви да бъде болно от някоя тежка генетична болест? Моето становище е, че бих прекратила бременността. И това май шокира много от хората. На мнението съм, че за да бъдеш отговорен към детето си и себе си, трябва да му осигуриш равен старт в живота. А когато знаеш, че няма да бъде такъв е по-отговорно въобще да не го раждаш. Защото никой не знае какво ще се случи в бъдеще, но със сигурност трябва да можеш да предоставиш равни права на живот и пълноценно съществуване на това дете.

Вторият казус е обвързан с разводите и това дали трябва едни родители да останат заедно, въпреки че не се разбират, само защото са създали дете. За мен това, като причина да останеш с даден човек е безумие. Защото едно дете ще се чувства добре, ако расте в здравословна среда. А това не означава задължително двамата родители да бъдат щастливи един с друг. Това, че те не са успели да намерят диалог заедно, не означава, че не могат да бъдат щастливи с други хора. Това също не означава, че ще спрат да държат на детето си. Но е много по-отговорно към него да вижда родителите си щастливи, дори и с други хора, отколкото непрекъснато да става свидетел на спорове, кавги и обтегнати отношения.

Това е моето становище за това как трябва да се поема отговорност към детето. А тя се диктува от това да му осигуриш здравословна и спокойна среда, в която да израсте. Независимо какви препятствия се случват през годините.

Google+ Comments