Първо искам да уточня, че не съм от най-големите последователи на будизма. Не изповядвам сляпо учението, което той проповядва, но има принципи, които пасват на моята житейска философия. Когато нещо се доближава до същността ми, обичам да му давам шанс и се стремя да го опозная по-добре.

По този повод, а и водена от любопитство, си купих първата книжка за основите на будизма. Накратко това е път към духовно просветление, който ни учи, че всички живи същества са равни. Тази религия съдържа цяла съкровищница от мъдрост, която е приложима в ежедневието на всички хора, без значение от тяхната възраст, пол или националност.

От прочетеното извадих за себе си 3 основни будистки принципа за по-щастлив живот, които реших да споделя и с вас и да разбера вашето мнение.

Според Буда тайната на съществуването е да няма страх. Болката е реалност и съществува в нашия живот под една или друга форма и това е първата от четирите благородни истини в будизма. Важното тук е да не се страхуваме от нея, а да я приемем, като по този начин се освободим от страданието. Защото болката съществува, но страданието не е задължително. Това означава, че болестите, загубите, дори разбитото сърце, са задължителни елементи от живота, но приемайки тази истина, правим страданието си избирателно. Все пак мирът идва отвътре, нали?

Обичате ли промените? Аз, лично, трудно свиквам с тях, поради присъщата им несигурна и неизвестна природа. Но промяната е единствената константа в живота и е неизбежна. Замисляли ли сте се, че промените ни плашат само, когато сме щастливи? Когато изпитваме трудности, се успокояваме, защото знаем, че е преходно или както обичаме да казваме – и това ще мине. Приемайки будистката идея за временното, ще се почувствате освободени и ще оценявате всички моменти в живота си, докато траят.

В контекста на промяната любимият ми принцип е за непрестанно променящото се „Аз“. С други думи – не сте тези, за които се мислите. Нека се върнем в гимназията, същите хора ли сме оттогава? Не, разбира се. Както няма да бъдем същите и след 5 години. Тук идеята е да се съсредоточим върху развитието, което искаме да постигнем и което ще ни позволи да станем човека, който искаме.

А да завладееш себе си, е по-велико от завладяването на другите.

Google+ Comments