Със сигурност всеки от вас има поне един познат, който е с висше образование, но със сигурност никога не бихте се досетили, че това е така, ако не го знаехте. Искам да споделя лични наблюдения за това, че на доста хора не им личи висшето образование, а вероятно това е така, защото всъщност те го имат само на книга. А реших да споделя по съвсем конкретен повод. Преди месец колегите от групата трябваше да предадем курсови работи по основополагаща за специалността ни дисциплина – с две думи много важна. Предадохме си работите и преди няколко дни излязоха резултатите. Какво се оказа? Оказа се, че има една-единствена шестица и тя е на колежка, за която всички знаем – тя не го и крие, – че възлага да й пишат курсовите работи по поръчка срещу заплащане. За справедливост няма да говорим, не е интелигентно човек да вярва в нея след 20-ата си годишнина. Иска ми се да поговорим обаче за летвите във висшето образование. Еднакви ли са за всички. Всеки, който обича лека атлетика, със сигурност е гледал състезания по висок скок и знае правилата. Ами такива трябва да са правилата и във висшето образование – летвата е еднакво вдигната за тези, които правят опит в момента, участието може да е само лично и имаш право само на три опита. Или иначе казано, изпитите трябва да са така направени, че да е абсолютно сигурно, че този, който е прескочил летвата, е същият, който ще прибере медала. И да – ограничен брой опити. Защото, ако пробваш десет пъти една височина, винаги съществува вероятността да я прескочиш случайно.