За смисъла от висше образование

Напоследък постоянно чета някакви статистики за това какъв е процентът на висшистите, които заемат позиции, отговарящи на образователната степен. Малък е. И аз, вероятно като повечето млади хора в България, започвам да си задавам въпроса струват ли си усилията, парите и изгубените години, ако в крайна сметка ще работя работа, която бих могла да започна и след завършването на средното си образование. Ако разсъждавам по-философски, няма усилие по собственото усъвършенстване, което да не си струва. Рано или късно всяко придобито знание, всяка натрупана компетентност се отблагодарява. Само че времената са прагматични, пък и моето поколение също е прагматично, и такива философски размишления, освен че са интересни, не ни влизат в никаква употреба. Големият въпрос е струва ли си наистина да губиш пет години от живота си, сериозно количество пари от джобовете на родителите си, пет години от трудовата си биография и от трудовия си стаж, за да се окажеш накрая пак в изходно положение и в някои случаи значително по-неконкурентно способен от своите връстници със средно образование, защото има редица работодатели, които винаги ще предпочетат човек със средно образование пред човек с висше, заради схващането си, че работникът с по-нисък образователен ценз ще има по-ниски претенции и че вероятността скоро да намери по-добра и по-високо платена работна позиция е по-малка. Ей такива въпроси ми се въртят напоследък в главата. Не че тия въпроси биха ме отклонили от пътеката, която съм поела, защото аз съм от хората, за които образованието е от голямо значение – без значение дали от него могат да се печелят пари, или не. Но ще ми е интересно да чуя и вашето мнение.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *