Здравейте, приятели! Днес ще разсъждавам върху една тема, която отдавна ме вълнува и е свързана с преките ми наблюдения върху колеги, познати и приятели. Направило ми е впечатление, че колегите ми, които са дошли в столицата от много малки градчета и селца на родината ни, са много по-амбициозни, много по-трудолюбиви и много по-силно мотивирани да направят нещо с живота си. Не вкарвам никакъв оценъчен момент в това твърдение, просто наблюдения и констатация. Със сигурност фактите са такива. Огледайте се и ще видите, че повечето от успелите хора покрай вас са родени и израснали в по-малки населени места, обикновено в семейства със скромни финансови възможности. Днес ще се опитам да ви изложа моята теория за причините, според мен, нещата да изглеждат по този начин. Така наречените деца на големия град, особено родените в центъра, особено от семейства с по-големи финансови възможности, обикновено са свикнали да получават всичко наготово, отглеждат се почти в оранжерийни условия и по моето скромно мнение, поради тази причина те не са свикнали да се борят за нещата, които получават, с две думи нямат никакви съпротивителни сили срещу трудностите, които реалният живот предлага. Докато родените в по-малки градчета, в скромни семейства, плащат по-висока цена за постигането на същите резултати, преминават през по-големи трудности, но пък изграждат съпротивителни сили. Научават се да се борят. А кажете ми има ли нещо по-ценно от това в съвременния силно конкурентен свят – няма?! Това е моята теория, помислете, огледайте се и ще видите, че има много истина в нея.