Социологията е може би най-спряганата наука в последния месец. Съвсем обяснимо – идват избори и социологическите агенции се надпреварват да дават къде достоверни, къде не дотам достоверни социологически проучвания и прогнози, доколкото надеждна наука може да бъде социологията, дори и когато изследването е добронамерено и обективно. Защотo всички знаем, че при анкетирането винаги действат много по-силни механизми от подтика да дадеш честния отговор – понякога страх, понякога обслужване на очакванията на обществото или анкетирания. Но да оставим тия неща на социолозите. Всеки да се занимава с каквото разбира. Повдигам темата за социологията, понеже попаднах на информация за социологическо проучване или по-скоро анкета, направена от и сред студенти в Пловдивския университет. Целта на проучването е била да бъдат установени нивата на корупция в българското висше образование и дали това наистина е сериозен проблем. От изследването става ясно, че едва седем-осем процента от анкетираните студенти определят корупцията при вземането на изпити или при записването в определена специалност или университет като реален факт, с който са се сблъсквали. Изскача обаче друг много сериозен проблем, проблем, за който вече съм писала, без да се опирам на социологически данни, – непригодните към практиката и живота учебни програми. Повечето от студентите смятат, че програмите, по които се обучават, са остарели и не им дават никакви знания, които ще са им в реална полза утре при постъпване на работа. Та ако направим връзката между предизборната и студентската социология – следващият министър на образованието има върху какво да помисли.