Всеки ден ставаме свидетели на касапницата, която се случва по българските пътища. Според мене в повечето случаи – абсолютно следствие на човешката безотговорност, усещане за позициониране над закона и чувство за безнаказаност. Наглостта на някои шофьори е толкова голяма, че чак си съперничи с фантазията на сценаристите на екшън филми – предполагам, всички сте попаднали тия дни на случая с пияната рускиня, която карала в насрещното платно, почти час полицаите я преследвали и накрая я пресрещнали, като минали по някакъв заобиколен път. Сигурна съм, че ще се отърве леко, да не кажа съвсем, което е гаранция, че някой ден ще повтори престъпното си поведение на пътя. И сигурно тази история щеше да е смешна, ако не беше толкова опасна – днес не е отнесла никого по пиянския си път, слава богу, и полицаите са читави сред среднощната гонка, но утре – кой знае. Идеята ми е, че всички трябва да бъдем по-отговорни, по-взискателни и много по-внимателни, даже и когато самите ние не сме шофьори. Дори и когато сме само пътници.
Стара мечта ми е да изкача Вихрен, но по принцип, когато става въпрос за организация на планинско изкачване – не е толкова лесно. Или няма достатъчно желаещи, или свободното време на желаещите не съвпада. Но тази година вече се организирахме да го направим – в края на юни. Идеално, само дето стана ясно, че до изходния пункт ще ни кара с колата момиче, съвсем млад шофьор, в чиито шофьорски способности по тази причина силно се съмнявам. Оказа се, това била единствената възможност. Не заявих претенции за друг вариант, разбира се. Никой не е длъжен да се съобразява с мен. Но не ми се рискува, не ми се иска и цялото ми пътуване да мине в треперене. Просто си отложих мечтата за някой друг път.