Вчера се опитвах да намеря в препълнения си гардероб една пола и след като за пореден път огромната купчина дрехи, която все не успявам да устроя добре и надеждно в пространството, с което разполагам, ми се изсипа на главата, реших, че е крайно време да се разделя с някои любими дрехи, които обаче не съм слагала от години и едва ли ще сложа някога. Не страдам от така наречената плюшковщина – да събирам стари и непотребни неща, но към дрехите, признавам си, имам силен сантимент и даже и в случаите, когато не съм ги пипвала от много време, ми е трудно да ги зарежа. Или поне да ги събера в някаква найлонова торба и да я оставя безадресно до комуналката.
В тоя ред на мисли се сетих за мой колега, който преди две лета, по време на ваканцията, беше в Ирландия за няколко месеца и се беше хванал на работа към някаква организация, която събираше от хората подобни дрехи и или ги насочваше към бедни, или към магазините за дрехи, втора употреба, в по-бедните страни. Там, разбира се, става въпрос за един по-друг стандарт и не тежи въпросът: ама дали пък няма да дойдат по-гладни дни и някоя от дрехите да ми потрябва. Но пък и хората са научени – ако нещо не им е в употреба – без значение дали е битова техника, мебели или дрехи – да ги оставят на определени места, от които нуждаещи се биха могли да ги вземат.
Че ще се разделям с голяма част от гардероба си, вече е ясно. Ще измисля вариант обаче да го направя по-смислено. И в тази връзка мисълта ми беше, че би било добре и у нас да се измисли някаква такава система за събиране на ползвани, но годни неща и пренасочването им към хора в нужда. Със сигурност има много, които могат да дадат, и още повече, които има необходимост да получат.