Няма как да не взема отношение по случващото се в българските университети. Не само защото от седмица-две това е една от най-важните и отразявани новини в емисиите, но и защото събира много полярни мнения, различни оценки. Та ми се иска и аз да изложа своята гледна точка. Без претенции за представителност, без стремеж да ви я налагам. Просто мнение на един млад човек. Който нито е на барикадите, нито е срещу тях – просто защото не знае какво и защо се случва. И защото има много въпроси, на които още не е намерил отговори. Е, надявам се времето да ми помогне да ги намеря. И дано не се оправдаят най-големите ми страхове, че някой чрез подставени лица се опитва да яхне чистотата, ентусиазма, непокорността и свободолюбието на студентите – за пореден път.
Първият въпрос, който ме тревожи, е защо сега. Наистина защо точно сега ескалира студентското недоволство. В последните месеци станахме свидетели на толкова срамни сцени в политическата ни история и във всички тях участваха университетски преподаватели – защото едва ли за някого е тайна, че една голяма част от икономистите и юристи народни представители са и университетски преподаватели. Всички те участваха дейно в цялата тази политическа мерзост и се питам защо тогава, в пика й, не възроптаха студентите. Според мен най-логичният отговор е, защото сега кукловодите изчерпаха всички останали ресурси да променят политическата ситуация в страната и посегнаха към тежката артилерия – младите хора. За пореден път.
И вторият въпрос – за какво точно се борят. Никой не дава смислен отговор на този въпрос. Един протест, който няма ясни поставени цели и искания категорично е обречен на неуспех. Не може да протестираш с екзистенциални искания – несериозно е. Екзистенциалните проблеми не се решават ударно и с окупации – за тях се работи регулярно, всеки ден.
Е, това са ми съображенията – не казвам против, не казвам и за окупацията. Просто разсъждавам.