Макар че съм в такава възраст, която е подходяща за такъв вид деятелност, съвсем не съм от онези природозащитници, които лежат по земята или в палатки пред някоя институция в защита на някоя от каузите си. Не казвам, че не уважавам правото им да го правят или смятам подобни акции за прекалени – не, просто аз не съм една от тях.
Което обаче не ми пречи да имам някакви свои лични принципи и да се отнасям с цялата сериозност към необходимостта природата да бъде пазена, както и флората и фауната й. Затова и съм върл противник на лова като спорт и хоби, изключвам, разбира се, случаите, когато става въпрос за агресивни животни, които нападат стада, хора и т. н.
Малко се отплеснах от случая, за който ще ви разкажа днес, но той пък е в пряка връзка с казаното. Оня на витрината на един малък бутик си харесах много интересно поло с флорални мотиви, влязох вътре да видя цената, устройваше ме, но в момента нямах пари в себе си. Помолих продавачката да ми я запаси с уговорката да отида по-късно или на следващия ден. Сколасах на другия ден, късния следобед, и гледам витрината на магазина променена, аранжирана поновому. Поставени три квадратни куба на земята и върху тях метнати кожи от котки – и на трите. Сега за тия, които следят блога ми и знаят с каква любов си отглеждам калпазанката Мера, въпреки всичките й щуротии, е кристално ясно как съм се почувствала. Отвратих се – до степен, че се отказах от покупката. Разбира се, обясних на продавачката, която се оказа и собственик на бутика, защо се отказвам. Не мисля, че ме разбра, по-скоро ме помисли за луда – те кожите били внесени от Китай. Всъщност какво значение има дали убитото коте, което краси витрината ти, е китайско, или българско?