„Последната песен“ от Никълъс Спарк е едно чудесно четиво за почитателите на любовни романи. Аз лично нямах търпение да я свърша, отлагайки останалите си задачи, четейки ден и нощ. Когато не можех да отложа уговорките си, нямах търпение да се прибера вкъщи и да продължа с четенето. На практика заспивах с тази книга в ръце.
Не мога да повярвам колко много неща могат да се случат в една книга. Това не е само любовна история. Става дума и за отношения между поколенията, това да постъпиш правилно, съзряване, как достойно да излезеш от неприятности, да намериш сила вътре в себе си и още много други неща.
И тъй като при Никълъс Спаркс винаги става дума за любов, главните герои, Рони и Уил, не са изключение. Докато Рони съзряваше през цялата книга, аз имах привилегията да бъда свидетел на порастването ѝ. Тя е доказателство, че човек става по-силен, когато се сблъсква с изпитания. Уил, от своя стана, е перфектен – мечта за всяко момиче. Знае какво да каже, кога и как да го каже. Диалозите между тях двамата са съчетание между нещо интелигентно и същевременно забавно. Героят на Стийв, бащата на Рони, е представен в детайли, за да ни стане ясно що за човек и баща е.
Любимият ми герой от книгата е Меган, сестрата на Уил. Възхищавам ѝ се! Толкова е умна, целеустремена и проницателна. Любимият ми цитат от книгата са нейни думи, които ще се опитам да преразкажа по памет. Става дума за това, че тя не би си губила времето с мимолетни увлечения, а предпочита дългосрочния ангажимент в една връзка. Тя не е сред главните действащи лица в книгата, но в редките случаи, когато я споменават, тя прави това, което очаквам да направи – дава правилните съвети.