Надявам се да не прозвуча като някоя застаряваща лелка, защото все още се чувства млада и изпълнена с живот. Фактите обаче говорят сами за себе си… Спомням си с носталгия каква беше музиката на моите детски и тийнейджърски години.
Аз буквално израснах през 90-те, а през първото десетилетие на XXI век може да се каже, че се дооформих като личност. Спомням си първия компютър, който родителите ми купиха. Спомням си MP3 плеъра, който ми подариха за 18-я рожден ден. Спомням си как седях пред телевизора и следях MTV, за да съм в течение кои са новите музикални хитове.
Тогава слушахме мааалко по-различна музика в сравнение с днешната. Поп песните бяха някак си по-танцувални и по-нежни. Нямаше вулгаризми (или аз не съм ги осъзнавала като такива). Буквално плакнех очи по Джъстин Тимбърлейк и слушах *NSYNK само заради него. Спорех с най-добрата си приятелка, че са по-добра група в сравнение с Backstreet Boys. А когато се разпаднаха, буквално изплаках река от сълзи…
Днес реших да прекарам един спокоен ден у дома, който да посветя на четени и гледане на сериали. Така се случи, че ми изникна малко задочна работа на компютъра и докато я вършех, си пуснах плейлист от youtube с най-добрите песни на бойбандите от преди 10-15-20 години. Честно ви казвам, докато ги слушах, ме хвана носталгия по музиката от миналото. Звучи ми толкова по-естествена в сравнение с песните на модерните днес Ники Минаж, Иги Азалия или Кейти Пери.