За някои хора може и да прозвучи обидно, но според мен отговорът на въпроса от заглавието е ДА. Учениците и студентите у нас масово са бележкари и затова си има не една или две причини. Преди да изтъкна някои от тях, бих искала да кажа няколко думи за самото бележкарство…
То си е сериозна работа, защото приучава към един модел на поведение, който не е нито приятен, нито е здравословен. В стремежа си да изкарат по-високи оценки много младежи прибягват и до неморални методи – правят си пищови, преписват, искат да им се подсказва, а в студентските години се прибягва дори до подмазване пред преподавателите. Подобно държане е подмолно и не оставя добро впечатление, но фактите говорят сами за себе си и показват, че тези техники работят. Кой и защо ни учи на тях?
Първо, са родителите, бабите и дядовците, които приучават малките деца, че ако носят 6-ци в бележника, ще получават награди. Тя може да е финансова, да е подарък, ходене на кино, нови дънки, а понякога и нов телефон или таблет. Знаейки, че с високите оценки идват и материалните стимули, детето се опитва да печели 6-ци едва ли не на всяка цена. От родителите зависи да се интересува как са изкарани тези оценки и какво реално знае детето им.
Съществува, разбира се, и другата крайност, при която децата биват наказвани, ако имат ниски оценки…
Аз не мисля, че което и да е от тези действия е правилно. Съвсем нормално е едно дете да бъде добро по едни дисциплини и да се представя не толкова добре на други. Ако в бележника му има само 2-ки и 3-ки, естествено, че с него трябва да се проведе сериозен разговор и да му се обърне по-специално внимание. Обаче и това само с 6-ците не ми се нрави. Може би на ученика се оказва голям натиск и социалният му живот страда заради очакванията на родителите към детето…? Лично аз бих подкрепила учебна програма, която да прилича на тази в страните на Запад, където всичко се изготвя индивидуално. Има няколко общозадължителни дисциплини и много избирателни. Така детето има право на избор да учи това, което му е по-интересно, и високите оценки идват от само себе си. От ученето на много и различни неща идва и ученето на част от тях насила. Това е изключително неефективно и няма смисъл, защото материалът се назубря временно и после всичко се забравя. В това съм се убедила лично, защото и аз съм учила много предмети, които не харесвам, и въпреки високите ми оценки по тях, не съм придобила трайни знания.
И на още нещо искам да обърна внимание, когато стане дума за студентските оценки. Стипендиите, които са финансов стимул за всеки студент, не винаги са показател за качествени знания. Аз самата съм имала колеги, които в стремежа си да им пишат супер оценки и да вземат високи стипендии, са прибягвали до много креативни техники за преписване. Трябва по времето на всеки изпит да се спазва строга дисциплина, а когато се налага, да присъстват и квестори. Тогава оценките ще са адекватни на знанията. В против случай се наблюдава парадокс – едни учат и изкарват реална петица, други преписват и изкарват изкуствени шестица. Само вторите взимат стипендия. И какъв е стимулът да НЕ си бележкар тогава? Оставям на вас да размислите…