Много хора ще ви кажат, че студентските години са най-хубавите години. Ходиш на лекции по желание, не ти пишат отсъствия. Учиш нещо, което ти е по-интересно вместо всички общообразователни предмети в гимназията. Имаш куп свободно време, развиваш самостоятелност и т.н… Дали е така наистина? Нека вдигна завесата относно студентския живот – той е хубав, но много хубаво никога не е на хубаво.
Аз например още от първи курс съм искала да се издържам самостоятелно. Някак си ми беше станало неудобно да искам пари от родителите си за щяло и нещяло. Не съм само аз така, макар че подобна цел е трудно осъществима още в първи курс. Трябва да комбинираш работа с учене, което винаги е изморително и трудно. Започваш да следиш срокове, да плащаш сметки, да се замисляш за някои нови домакински задължения. Свободното ти време става дефицитно и оттам нататък е трудно да се насладиш на онзи безгрижен студентски живот, за който толкова много хора говорят. Четирите весели години, отредени за дискотеки, събирания и постоянни купони остават за онези студенти, които не правят друго съществено нещо освен да учат.
Имам един познат, който не е прекарал и ден от живота си като “истински студент”. Започна работа веднага след като завърши 12-и клас. Записа висше задочно и четири година жертваше отпуската си, за да ходи на лекции. Ежедневието му минаваше далеч от безгрижието… а сега завършва магистърската си степен. Знаете ли какъв е резултатът от множеството положени усилия и безсънни нощи над учебниците? Докато неговите набори тепърва си търсят работа, с която да започнат дори от нулата каквато и да е работа, той вече има стабилна позиция във фирмата, в която работи. Да, не прекара “най-хубавите” си години безгрижно и може би пропусна някоя и друга дискотека, но в момента животът му е значително по-уреден, отколкото е този на останалите му приятели… Както се оказва – никога не знаеш какво печелиш, когато губиш, и никога не знаеш какво губиш, когато печелиш.