Спомням си, последните години в училище… все пак не беше чаааак толкова отдавна. Имах един период , в който освен задължителните часове в училище, уроците и изпитите, ходех три пъти в седмицата на курс по език и 3 пъти на уроци по танци. Имах съвсем малко свободно време и като цяло графикът ми беше доста пълен.
Нещо подобно се случи в университета, когато трябваше да съвместявам работа с лекции. Отново имах значително по-малко свободно време, отколкото имаха редица мои колеги.
Истината е обаче, че точно такова ежедневие ми харесва. Обичам, разбира се, да имам време за себе си. Мечтая понякога за поне един ден на безделие и почивка, но не винаги се получава.
Пиша всичко това, защото искам да споделя, че колкото и да се изморявам понякога, накрая се чувствам много по-добре, когато съм постоянно ангажирана, отколкото ако не съм. Не обичам прекомерното бездействие. Предпочитам да прекарвам времето си като правя нещо полезно или уча. Освен това съм забелязала, че се чувствам по-добре, ако се занимавам с повече от едно нещо, било то работа, курс, учене, четене, тренировки или дори готвене на нещо ново и вкусно. Така се чувствам по-ползотворна и полезна. В крайна сметка се оказва, че обичам, когато графикът ми е пълен. Даже така съм по-щастлива и доволна, отколкото ако бездействам и се чудя какво да правя.