Оня ден Мера – разказвала съм ви за моята палава сиамска котка – сътвори поредната пакост и за пореден път ми изправи косите от притеснение. Заварвам я в кухнята – един бог знае как се е промъкнала там, като съм сигурна, че вратата беше затворена, – и хрупа пилешки кокали, останали от неделния обяд. Подгоних я веднага, разбира се. Но тя – пъргава и хитра – грабна един неголям кокал и с него през коридора, право в хола в един далечен ъгъл отстрани до секцията, където няма как да я стигна. И си го изяде сладко-сладко. Притесних се много. Чела съм някъде някога, че е опасно и на кучета, и на котки да се дават кости и кокали. В неделя ветеринарната клиника, в която ходим, не работи. Викам си, ще я следя, ако я видя, че й става лошо, ще търсим дежурна ветеринарна клиника по спешност. Поразрових в интернет да проуча колко опасно е, ако коте или куче яде кокали и кости. Попаднах на най-различни статии – с две думи опасно е, животинчето може да получи вътрешни наранявания. Плюс това митът, че костите съдържали някакви много полезни вещества, се оказа силно преувеличен. Няма нещо, което котето или кучето не може да си набави, ако го храним с пълноценна и качествена храна. Само че избягваме всички рискове, а те не са малко, които носи поглъщането на кости. Не даде никакви симптоми до следващия ден Мера, че нещо не е наред. Все пак контролно се обадих по телефона в клиниката – казаха да я следя и че по всяка вероятност, щом досега не са се появили някакви проблеми, ни се е разминало. Но да внимаваме за в бъдеще. Че ще внимавам, то е ясно, макар че Мера е хитра като лисица и никога не знаеш къде и как се промъква. Драснах тия няколко реда за притежателите на котета и кучета, които хранят домашните си любимци с кости с идеята, че е много полезно. Може и да е полезно, но не толкова, колкото опасно. Така че не рискувайте излишно.