Преди няколко дни, около Международния ден на книгата, попаднах на статия, в която бяха изнесени резултатите от традиционен тест за правопис и пунктуация, който някакво езиковедско сдружение или организация провеждат всяка година около тази дата. Изненади, разбира се, нямало – оказало се, че грамотността на младите хора далеч не е на това ниво, на което трябва да бъде. И като основни проблеми, които мъчат учениците по пътя им към правилното писане, изскочили употребата на пълен и кратък член при имена от м.р, както и употребата на запетаи. Та по този повод авторите на статията припомняха борбата на определен кръг езиковеди и учители за това пълната членна форма да отпадне. Няма да коментирам доколко е удачно точно хора на езика да правят такова предложение – защото със сигурност има правила, без които може да минем, няма да повлияят особено на смисъла на това, което пишем. Употребата на пълните определителните форми при имената от мъжки род обаче със сигурност не е сред тях – всеки грамотен човек знае, че употребата на определена или неопределена дума в немалко случаи може да обърне смисъла на едно изречение на 180 градуса. Не искам обаче да коментирам очевидности, а по-скоро една тенденция, която се опитат да прокарат. От години се правят опити словото да бъде принизено и опростено до нивото на неграмотните, за да им е лесно на тях. Нещо, с което категорично не съм съгласна. Да, думите трябва да ни служи. Но преди това трябва да се понаучим да ги използваме правилно. Ние трябва да гоним висотата ни, а не те нашата.