Ако Шекспир би бил тук днес със сигурност нямаше да излезе с номера “Да бъдеш или не”, а щеше да се подиграе на подобно псевдо филосовстване.
Да се омъжи отдавна не е мечта на всяка жена, а самият брак пък предизвиква колики в стомаха на почти всеки мъж. Толкова ли са се променили времената, че днес ни обхваща страх само при мисълта за подобно стъпка. Едно на ръка, че еманципацията на жената неотменно ни докара така желаното равенство с мъжете в професионален план. След като повече от два века и ние имаме достъп до образование и възможност да се изявяваме, някак семейството, което преди е било в основата на всяко съществуване, сега остана на заден план. Всеки иска първо да преуспее, да се наживее, да се чувства свободен и отговорността го плаши. Повечето мъже, че дори някои жени, смятат, че едно дете ще ги върже в къщи над котлона, над бебешкото легълце, ще престанат купоните, излизанията, почивките. Мъжете с възмущение си казват: “О, как ще изкарам цял живот само с една жена!!!”И така напрежението между половете ескалира.
Оказва се, че по-интелигентните хора, които се замислят повече върху брака, остават по-дълго незадумени или изобщо не се женят. За сметка на това жителите на по-малките градове и с по-ниско образование създават повече деца. От една страна има баланс в това, но от друга ниско образовани групи не могат да предадат “добър” ген на децата си. Ако нещата продължават да се развиват по този начин, след време страна с подобни проблеми като нашата ще остане с население с ниски или средни възможности. Типичен пример са етническите групи, които създават подобни като начин на мислене и поведение деца, които с течение на времето ще създадат също такива деца и те ще започнат да тежат на системата.
Защо детето не слага край на “поживяването”? Мисля, че ако все пак потенциалните родители си изяснят от какво се боят най-много и защо НЕ трябва да се боят, семейството ще започне да “прогресира” отново. В миналото големите семейства са се създавали, за да се продължи рода, да се наследи земята, да има помощ за управление на имотите, да остане фирмата, стопанството, в семейството. Всеки един, малък или голям, е имал своите задължения. Днес като че ли не мислим да продължаваме ничий род, не мислим да градим и да оставяме на децата си като наследство каквото и да било. Страхуваме се, че забавлението и ходенето по барове ще секне. Детето е продължение на семейството. То е още един готин член, който ще се забавлява заедно с вас и ще ви създава даже повече радост и настроение. Грижите след първите две години ще ви се върнат многократно, когато видите, че имате ваше копие, което е живо и изпълнено с енергия също като вас. Пътувайте заедно, забавлявайте се заедно. Домът ви ще се превърне в пълно и весело място.
Така че, женете и омъжвайте се, защото животът е кратък, а детето е най-големият му дар.