Всеки си има детска мечта, даже повечето хора – по няколко. И аз съм от тези, вторите, които са си мечтатели, при това нескромни. Няма да обяснявам за редовните набези над гардероба на майка ми, навличането на официалните й дрехи и обувки и вживяването пред огледалото с микрофон, да се разбира дезодорант, в ръка в ролята на известна поп звезда. Е, има мечти, които просто няма как да се случат, особено ако пееш не просто фалшиво, а много фалшиво 🙂 Но няма да задълбавам, защото със сигурнос не е особено интересно, най-малкото заради факта, че през тия “сценични” перипетии са минали повечето момичета, пък и немалко момчета, на определена възраст 🙂 През различни музикални увлечения и подражания, както и през музикални кумири – също. Е, тия вторите мечти, свързани с това да успеем да присъстваме на концерта на някоя световна звезда, са си вече от реално осъществими. Особено в последните години, когато музикалният календар у нас си стана богат и смислен като на европейска държава. Да си дойда на думата – исках да видя на живо Джон Бон Джоуви, мислех, че няма да се случи никога, то пък взе че стана. На 14-ти, когато една голяма част от българите чакаха окончателните резултати от ЦИК, друга, също немалка част, чакахме да видим на живо изключителния певец. И го видяхме – направи едно невероятно музикално шоу, с изключително уважение към публиката. Затова са ми крайно неприятни коментарите, които се появиха след концерта, че видите ли, прекратил го предсрочно от неуважение към публиката. Първо, не беше толкова предсрочно, пропусна само бисовете. И второ, беше съвсем очевидно, че му стана лошо, а и изключително неудобно от това, че трябва да прекъсне. Извини се няколко пъти и каза, че вероятно от мръсния въздух му се е обострила алергията. Та мисълта ми е, ако въздухът ни е толкова мръсен, че обостря алергиите на звездите, ако може, поне да не замърсяваме медийното пространство с не особено читави твърдения.