Скоро май не съм ви занимавала с котешките подвизи на Мера. Но като се има предвид, че е колоритен герой от страниците на блога ми и може да усещате липсата й, реших, че е крайно време да драсна пак няколко реда за нея. Откакто съм я взела на отглеждане, все се питам дали е по-добре за нея да я храня с домашно приготвена храна, или да й купувам качествена котешка храна. Чела съм десетки статии по въпроса, писани от ветеринарни лекари, както и мнения на хора, които отглеждат котета. И всеки казва различно. Едните твърдят, че специализираната храна си е по-пълноценна, съдържа всички необходими хранителни вещества и минерали, необходими, за да е здраво едно коте. Други твърдят, че тия храни са пълна химия и няма нищо по-добро от домашно приготвена храна. Аз обаче реших да подходя демократично, реших да й дам право на избор с риск да се получи нещо като буриданов ефект – знаете го оня опит с магарето, на което поставили две купи сено и то щяло да умре от глад, защото не знаело коя да избере. Та започнах да й слагам на Мера по две панички – едната с домашно приготвена храна – примерно варени пилешки дробчета, обезсолена и сварена цаца или някаква друга риба, пилешко месце, когато има, и друга купичка с качествена котешка храна. Ами не е глупава Мера – хапва си домашната храна и не поглежда към котешката. И си мисля, че това е най-точният критерий за това, как трябва да я храня. Защото нали ви е ясно, че в природата никой не им пресмята витамините и минералите на дивите животни, пък са си в идеално здраве:)