Винаги съм се възхищавала на принцеса Даяна без да знам защо. Може би, защото целият свят беше възхитен от нея. В моето съзнание тя си беше като ангел, изпратен при нас свише. Никога не съм се интересувала от подробности за живота ѝ, защото тя за мен си беше идеална такава, каквато я виждах в моите представи.
Филмът за Даяна с участието на Наоми Уотс в главната роля в никакъв случай не развали идеалната ми представа за принцесата. Всъщност, там я видях като един решителен човек, който не чака нещата да се случат, а ги кара да се случват. Нейната обаятелна натура и чисто земното ѝ поведение предвид това, че е кралска особа, ѝ отварят много, затворени за други, врати.
Това, което разбрах от филма, е, че Даяна е раздавала твърде много любов, а е получавала малко, което в един момент е започнало да ѝ тежи. Може би на моменти ѝ се е искало да е обикновен човек с обикновено семейство, но тогава пък нямаше да може да даде гласност на редица проблеми. Може би смисълът на живота ѝ е бил да се раздава докрай и да получава малко в замяна. Мисията ѝ е била да помага на другите, жертвайки собственото си щастие.
Въпреки че е била „принцесата на народа“, тя не е получавала подкрепа от най-близките си – тези, които са ѝ били най-скъпи. Инициирайки един кралски развод, тя си навлича гнева на кралското семейство, и не само. Не смятам, че смъртта ѝ е случайност или някакъв нелеп пътен инцидент. Щеше да е хубаво да е още сред нас – светът щеше да е по-добро място, без съмнение.